Разходка до село Скандало (или Скандалото) и възможност да спечелите книгата "Пътеводител на дивите места". Как? Вижте в края на откъса!
Противно на името, Скандало е тихо място. Ако някой се движи по пътя Априлци–Троян, името Скандало може би ще му направи впечатление, ще го накара да се усмихне и толкова. Ако се види Скандало от пътя – пак малко неща биха задържали погледа. Интересното идва, когато човек влезе навътре. Дървени порти, облепени с некролози, грохнали мостове, обраснали с треви, старо гробище, в което цветята са нацъфтели без ред, орехи и внушителни зидове.
Местните хора не знаят точно колко са в момента. „Миналата година бяхме шейсетима, обаче зимата имаше няколко погребения и трябва да пресметнем, за да видим каква ще излезе сметката“ – обясняват хората. Точна сметка не е необходима, за да се заключи, че в Скандало няма достатъчно хора за скандали. Някога положението не било точно такова. Местните разправят, че зад всяко име се крие по една история. Зад името на селото пък се крият две възможни истории.
Според първата версия – виновна за името е реката, която минава през селото и все бучи и трещи и оставя впечатление у случайния минувач, че кротките скандалци се карат и бият.
Според втората версия – някога, когато селото е било голямо и хората не се броели на пръсти, имало цели седем кръчми. А мъжете дежурно се напивали и влизали в конфликт, защото от едната махала крадели момите на другата, и обратно.
Сега момите са преминали възрастта да бъдат крадени и селото е спокойно. Старите къщи са изкупени. В селото са се настанили чужденци – има испанец, англичани, но местните хора много-много не им виждат очите, защото те се появяват от дъжд на вятър. През останалото време къщите им си стоят заключени.
В Скандало се намира църквата „Св. Архангел Михаил“, построена през 1870 г. Тя е малка и сякаш се губи зад високите зидове. Обаче е забележителна преди всичко със своите каменни пластики – изображения на гълъби върху каменния корниз на църквата. Според местните хора, вътре могат да се видят масонски символи. Попът вдига шарената черга от пода и показва голям камък в центъра на църквата, на който е издялан двуглав орел. Но в това изображение няма нищо необиковено – двуглавият орел е символ на Цариградската патриаршия. На каменния корниз на църквата също има орел – според историята, когато хората събирали пари от дарения, за да я построят, един от тях сънувал орел, който каца на това място. На сутринта открили наистина мъртъв орел на мястото, на което трябвало да поставят основите. Според вярването, това било сигурен знак, че отдолу било заровено имане и хората го открили.
– Е, не било много, но им помогнало да завършат църквата – обяснява сега попът.
Черквата е трикорабна базилика, която са построили майстори от школата на Кольо Фичето. Стенописите са доста малко. Сега над иконите се спускат голи крушки, които осветяват с ярка светлина лицата на светците. „Св. Архангел Михаил“ е от онези уютни селски черкви, при които в единия ъгъл клечи стара печка с почернели кюнци, до вратата е подпряна метлата, а пред иконите са сложени избродирани покривки и карета.
Отец Роман казва, че всяка сутрин се извършва литургия и поне няколко баби задължително идват на службата. Той, освен богослов, е и оперен певец, 15 години е живял в Германия, излизал е на сцената на някои от големите опери и сега казва, че с удоволствие пее в църквата, защото има прекрасна акустика. Само че сега няма друга публика, освен онези ранобудни баби.
Балканското селце се намира на 3 км от курорт Априлци и на 15 км от град Троян. А наблизо в района има още едно подобно село – Старо Стефаново. То се намира на 20 км югоизточно от град Ловеч и на 27 км североизточно от град Троян. Но от пътя нищо не се вижда. Скрито е в гънките на планината, под връх Марагидик. Покрай него колите преминават транзит и сигурно рядко се случва някой да реши да види какво се крие след отклонението 3 километра нагоре към планината. Преди няколко години тук е сниман филмът „Хайка за вълци“. Сега в интерес на истината на разклонението на пътя вече има и табела „Старо Стефаново – архитектурен резерват – 3 км“. И толкова.
Архитектурният резерват напълно е запазил атмосферата на ХIХ век. В него има над 100 паметника на културата от началото и средата на XIX век. Селото не е никак малко, но днес къщите са повече от собствениците. Улиците са криви и прашни, някои от тях – стръмни, а през други текат поточета. Всички те обаче се събират в центъра на селото и оформят малък селски площад на възраст повече от два века. Къщите са хубави и белосани – с големи дървени чардаци, с първи етаж, зидан само от камъни. Сега някои се разпадат, тежките греди са поддали, мазилката се е напукала, върху каменните плочи растат треви и мъхове. Тук-таме има къщи, които още се държат и в тях има живот.
В Старо Стефаново може да се мине по цяла улица, по която няма нито една обитаема къща – старите дървени порти са отворени, вижда се как в двора копривата е прорасла до кръста, как върху счупената маса на първия етаж все още стоят чинии и тенджери, как върху детското легло все още има стари книжки и кукли. Или как красивият балкон аха-аха и ще падне право на улицата. Всички къщи са покрити с тънки каменни плочи, наречени тикли, върху които са прораснали треви. Първата писмена информация за селото е от 1515 г. от регистрите на Никополския край. Други източници са отчетите на лихварите от 1624 г. и списъците на Войнуган от началото на ХVІІІ век. В 1870 г. бил основан революционен комитет, а Левски и отец Матей Преображенски-Миткалото често посещавали селото.
Запазена в центъра на селото е старата чешма от 1830 г. Красив е и каменният мост, който е от 1824 г., построен от майстора Марин Христов от Ловеч. Тук е Старият дъб, който е на повече от 1300 години. Край селото има древноримска крепост – „Калето“ – и няколко тракийски могили.
В центъра на Старо Стефаново е старинната църква „Рождество на Пресвета Богородица“. А в двора и е отдавна затворилото вратите си селско училище.
Откъс от книгата на Оля Стоянова и Живко Джаков "Пътеводител на дивите места", ИК Жанет 45.
***
СПЕЧЕЛЕТЕ "Пътеводител на дивите места"! Споделете в коментар под статията кое е любимото ви място в България, което не е много туристическо. Краен срок за участие: 27 май 2013 г. Победителите ще бъдат обявени на 28 май във фейсбук страницата на Peika.bg.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
