Приятно ми е, аз съм френският макарон. Нямам нищо общо с италианските макарони. Аз съм сладък, бадемов и цветен. Добре де, имам общо с италианските макарони, но това ще стане ясно малко по-нататък.
Ако ви предстои първа среща с френския макарон, бъдете сигурни, че няма да е последната. Най-добре е, разбира се, да опитате за първи път цветния сладкиш във Франция. При това не в опаковка с картинки на Айфеловата кула и Мона Лиза, а от някоя пекарна встрани от основните туристически маршрути.
Ако пък се окаже, че макаронът е бил онази кулинарна любов, която сте чакали цял живот, френското градче Монморийон (Montmorillon, на около 230 км от Орлеан, на 280 от Нант) би могло да влезе в следващото ви френско пътешествие. Незабележимият с нищо друго Монморийон е успял да се превърне в емблема на макарона с пекарна, която функционира без спиране от 1920 г., и рецепта, която не е променяна през последните 150 години. Има и малък музей на макарона.
Малко история
Ето тук ще стане ясно какво е общото между френския макарон и италианските макарони. Смята се, че сладкишът е приготвен за първи път от главния готвач на Екатерина Медичи през 1533 г. (разбира се, по темата има спор, произходът на рецептата достига чак до Близкия изток). 14 години по-късно съпругът й Анри II става крал на Франция, с което макаронът излиза извън италианските граници. Имената и на двете ястия имат един и същи произход - „фино тесто“.
Първите сладки макарони били просто бисквити, приготвени от бадемово брашно, яйчни белтъци и захар. Едва в началото на 20-и век френските сладкари започват да ги слепват две по две с шоколадов пълнеж и да ги оцветяват.
Днес макаронът е един от символите на френската кухня и сладко изкушение, което си заслужава опитате на френска земя.
Открийте още френски сладкиши.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
