Ако имате път към Габрово и половин ден свободно време, струва си да го прекарате в намиращия се наблизо Соколски манастир „Успение Богородично”. Разстоянието от града до обителта е 12 км по асфалтов път. По-приятна е разходката от етнографския комплекс Етъра до манастира – четирите километра екопътека се изминават пешком за около 2 часа.
Дали заради създателя и първия си игумен Йосиф Соколски, дали заради местността Соколова пещера, където се намира или заради чешмата със соколите в двора, манастирът е известен като Соколския и лесно може да бъде открит по крайпътните указателните табели.
Зелената гора, реката и тишината ще ви съпровождат до самите манастирски порти. Не се изумявайте от знамето на европейския съюз, спуснато над портата – вероятно е благодарност към европейските пари, с които е реставриран наскоро. На поляната пред манастира има дървени беседки за отмора и пикник, детски кът, а понякога и сергии за сувенири и пчелен мед.
„Успение Богородично” е на по-малко от 200 години. Каменната тераса пред Соколовата пещера е избрана за построяването му от Йосиф Соколски и йеромонах Агапий, които пристигат тук от Троянския манастир и през 1833 г. вдигат малка дървена църква, а до нея построяват и къща за живеене.
Храмът, който виждаме сега, е построен на следващата година с дарения на хората от околните села. Издълбаните отвори в меката варовикова скала около църквата може да се смятат или като опит на двамата да я направят в скалите или като потвърждение на теорията, че преди това там вече е имало скална църква.
Слизането по стълби към църквата в ниското създава усещането, че манастирът е на две нива. На входа на западната страна четем възпоменателен надпис, че църквата е изографисана отвън и отвътре през 1862 г. от поп Павел Зограф и неговия син Никола от Шипка. И други живописци са оставили подписите си по иконите в храма. Иконостасът също е от това време.
В малък параклис пък се съхраняват икони, рисувани от Захарий Зограф, както и свидетелства за героичното минало на манастира. В малката музейна сбирка е сабята на предводителя на габровските участници в Априлското въстание Цанко Дюстабанов и предмети, за които се твърди, че са принадлежали на Васил Левски. Жилищните и стопанските сгради на горната площадка са строени във възрожденски стил, с много чардаци и еркери, и затварят големия двор с високи дървета и цветни алеи.
Манастирът предлага настаняване за поклоници и туристи и това е добра възможност не само за отдих сред безкрайната тишина на гората, но и допълнително време за да научите цялата история на комплекса.
Тук е имало религиозно училище, в което е преподавал Неофит Бозвели, тук е осветено знамето на четата на Капитан Дядо Никола, оттук започва Априлското въстание за габровци. Манастирът е изпълнявал функцията на лазарет за руски войници при последвалата освободителна война. Красивата чешма със соколите и осемте чучура (а може би и каменната стена, и костницата до храма) са дело на Колю Фичето.
От основаването си до средата на миналия век, манастирът е бил мъжки. В момента е девически.
Тази статия ви хареса? Последвайте Peika.bg и във фейсбук, за да не пропуснете нито едно вдъхновени за пътешествие!
