Лейла Гирай тръгва на първото си соло пътуване, когато е едва на 15 години. Тогава семейството й живее в Испания и тя „избягва“ в Мароко, което е само на няколко часа път с ферибот. Прекарва часове в кафене на пристанището, наблюдава влизащите кораби и сръбва ментов чай, докато не осъзнава... че няма достатъчно пари и й се налага да позвъни на родителите си с подвита опашка и червена като домат. Оттогава до днес е обиколила толкова много държави, че дори не си е направила труда да ги преброи. Вече е направила няколко обиколки на света и все още не й е омръзнало. Предпочита да пътува непретенциозно - с раница на гръб, и казва, че по дух е номад, „защото където и да се намирам, искам да съм някъде другаде“.
Лейла е пример за това как можеш да превърнеш хобито си в работа. През по-голямата част от живота си работи като чуждестранен кореспондент на различни медии и пътува по света, като много рядко се установява някъде. Сега е специалист по комуникациите към агенция за развитие на ООН.
Когато е на 43 години, прави най-дългия си поход, който е замислен да бъде няколко месеца, а продължава цели три години. „Спомням си, когато казах на майка ми, че се отправям към Африка с раница на гръб. Тя пребледня и се опита да се престори, че ме подкрепя, докато си е мислела, че повече няма да ме види“. Родителите винаги ще се тревожат, признава Лейла, но тайната е да поддържате връзка и да не бъдете твърде големи егоисти.
От няколко години Лейла поддържа уебсайт със съвети и полезна информация за жени, които пътуват сами.
Вижте и какво ни сподели самата Лейла за своите невероятни приключения като соло пътешественик.
Мястото, което трябва да видите, преди да умрете, е ... Куба! Въпреки че IT технологиите я промениха толкова много, че сега не можеш да я познаеш. Зимбабве, след като ситуацията там се нормализира. И Бирма (Мианмар), след като нещата вечебавно се нормализират. Мога да продължа, така че са повече от едно място!
Най-важният съвет, който мога да ви дам... е да си правите проучване преди да тръгнете. Познавам пътешественици, които обичат да оставят всичко на случайността (смятат, че това е много готино), а след това отиват в чужди държави с куп погрешни очаквания. Случват им се неща, които много лесно са можели да избегнат, ако са били прочели малко по въпроса. Или пък пропускат невероятна забележителност или събития. Не си начертавайте цялото пътуване, но трябва да имате представа къде отивате.
Никога не тръгвам на път без... голям шал, защото има 101 употреби – от моден аксесоар и за охлаждане (просто го намокрям и го увивам около врата си) до покриване на главата, където местната култура го изисква, и предпазване на лицето от прах.
Най-странното ми преживяване по време на пътуване... Както винаги, се сещам за повече от едно... така... Поканиха ме да се присъединя към конвой в Бали заедно с министъра по женските въпроси и ме храниха при всяко спиране – общо 22 пъти. В Дар ми откраднаха очилата и няколко минути по-късно си ги купих обратно на пазара. Почти се удавих край бреговете на Занзибар – а след като се качих в лодка, ми стана толкова лошо, че почти ми се прииска да се бях удавила. Срещнах се с кубински дисиденти и разговарях с тях, знаейки, че разговорът се записва от тайната полиция. Простреляха ме във войната в Ливан. Хванах „на стоп“ малък самолет до северната част на Южна Африка, а след това бях блокирана в национален парк без електричество, докато чаках дни наред самолетът да се върне да ме вземе. Оцелях с билтонг (сушено месо) и шоколад от витрината за сувенири. Красотата на пътуването е в това, че винаги се случва нещо необичайно и много от нещата, които ти се случват, са необичайни. Имам предвид, нямаше как да изляза да патрулирам с мозамбикски войници вкъщи, нали?
Стягам си багажа за... Готова съм за път за по-малко от час, като имам всичко необходимо за пет седмици напред. Не използвам куфар. В най-лошия случай пътувам с ръчен багаж, ако пътувам по работа, защото си събирам лаптопа и кабелите там. Иначе използвам малка раница и понеже имам списък за стягане на багажа, става за нула време!
Първото, което правя, като пристигна на ново място... е да си купя еднодневен билет и да се кача на автобус от градския транспорт. Това е най-добрият начин да добиеш обща представа за града.
Мястото, на което не бих се върнал... Не мога да кажа, че има дори и едно място, което бих избегнала. Имала съм лоши преживявания във Венецуела, но не отписвам цялата страна заради тях. Имала съм отрицателни преживявания в САЩ, Русия, Китай... почти навсякъде. За мен удобството е... в хубавата карта и добрата интернет връзка. Както и да си подредя документите, когато минавам граница.
Планирането на маршрута е... част от забавлението – но също така е забавно и да изхвърлиш плана през прозореца. Аз правя и двете.
Идеалното пътуване включва... достатъчно време, за да вляза под кожата на страната. Обикновено не тръгвам за държава освен ако не мога да остана поне един месец (за съжаление, понякога това е просто невъзможно). Идеалното ми пътуване включва излизане от големия град, в отдалечени местности, най-добре извън утъпканите пътеки. Освен това искам да разбера проблемите на страната – независимо дали има недостиг на храна, крайна бедност ии сексуално насилие – обичам да посещавам проекти за развитие, когато мога. Харесва ми разнообразието, така че ако страната има различими региони, това е страхотно. В идеалния случай храната е страхотна (сещам се за редица държави, от които стоя настрана заради храната). В идеалния случай мога да се свържа с местните хора - Couchsurfing направи това по-лесно от всякога. Освен това обичам да наблюдавам хората, така че ако има място, на което мога просто да стоя и да наблюдавам света няколко часа, съм щастлива.
Четете интервютата на Peika.bg с вдъхновяващи пътешественици всеки вторник.
