Датата е 7 декември 1858 г. В мразовития зимен ден в Сопотския манастир пристъпва 21-годишният Васил Иванов Кунчев, за да бъде ръкоположен за дякон и да получи името Игнатий. Няколко години по-късно това спокойно божие място ще се превърне в активен революционен център, където някогашният дякон, вече известен като Левски, се отбива само за да се укрие от преследванията на османската власт.
В Сопотския мъжки манастир Левски създава първия монашески революционен комитет още през 1869 г. с председател игумена отец Рафаил, приятел на Апостола. През 1869 г. е създаден и Сопотски революционен комитет.
В манастира е кипяла и бурна просветна дейност – имало е килийно училище, а игумен Пантелеймон прави препис с поправки на Паисиевата „История славянобългарска”.
Смята се, че Сопотският манастир съществува от преди падането на България под османска власт – по време средновековния град Копсис (днешно Аневско кале), част от родовите владения на братята Смилец, Войсил и Радослав. По време на османската власт е опожаряван и въстановяван на няколко пъти, като последният път е по време на Руско-турската освободителна война. След Освобождението е възстановен и до днес изглежда така, както в онези години.
Сопотският манастир е описан от Иван Вазов в романа „Под игото“ като мястото за така наречената свещена кражба.
Днес Сопотският манастир е чудесно място, където да се срещнете с историята, с Бога или със спокойствието на природата. На 5 минути от манастира е първата станция на сопотския лифт и площадката за кацане на парапланеристите. Кой знае, може би някои му удрят по едно кръстене, за всеки случай...
Полезна информация: Манастирът се намира на около 1 км извън Сопот, като отбивката от пътя е обозначена и води също до сопотския лифт и старата воденица. В манастира не се предлагат настаняване и храна.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
