Когато Жан Дютур, член на престижната Френска академия, чува плановете за изграждане на пирамидата в Лувъра, той отговаря с думите: „Горката Франция“.
Но през март 1989 г. главният вход, дело на китайско-американския архитект Яу Мин Пей, е тържествено открит от президента Франсоа Митеран - след няколко години на противоречия, които може би, са сравними с тези при появата на „безполезната и чудовищна“ Айфелова кула - тя също не е приета отначало. Идеята на архитекта предизвиква разгорещена дискусия, вдъхва нов живот на музея и провокира промени в музейната архитектура по света.
В мемоарите си директорът на кураторския екип на проекта Мишел Лаклот подчертава, че политическите лостове са ключът към успеха. „Дизайнът на Пей бе избран лично от Митеран. Той отказва международни състезания и игнорира протестите на архитектите на кралския дворец ”, потвърждава Жан-Рене Габори, ръководител на отдела за скулптури на Лувъра от 1980 до 2004 г. "Всяка съпротива и всички възражения бяха изоставени", спомня си той.
Съпротивата е ожесточена. Дютур в пресата "призова за въстание." Вестник „Фигаро“ нарича пирамидата „нова дрънкулка“. На рафтовете на магазините се появява книга, написана от трима анонимни критици, където „голямата измама на Великия Лувър“ е страстно разобличена. Архитектът признава, че никога преди не е бил толкова нападан. Габори припомня, че когато е представил проекта на Френската национална комисия по историческите паметници, преводачът му специално е пропуснал някои коментари и след това се разплаква. Самият Яу Ми Пей обаче реагира на хладния прием с разбирането: "Това не е Далас!"
Един от най-невероятните слухове, циркулиращи по това време, е цитиран в статия, в която се посочва, че за да се измият 70-те триъгълни и 603-те ромбовидни стъклени панели, ще бъдат необходими „акробатичните умения на индианско племе, специално ангажирано от Канада“. Казано е също, че „масонският“, социалистически президент, е изчислил всичко: има точно 666 части, за да се отдаде почит на дявола.
Всъщност стъклената конструкция с височина 22 м се измива и почиства от промишлени катерачи. Пирамидата, стояща на площ от 35 квадратни метра се поддържа от 200-тонна стоманена и алуминиева конструкция, обградена от триъгълни басейни и три други малки пирамиди. Архитектът е обсебен от светлина, така че основната му цел е да намери стъкло, което да взаимодейства с небето и околната среда, без да нарушава гледката към двора на музея.
„Бяхме много впечатлени от новите пространства и тълпата, която се втурна към галериите и веднага разбрах, че сме спечелили тази битка”, спомня си денят на официалното откриване на новия вход Лаклот. "Сега, когато пирамидата е завършена", отбелязва "Ню Йорк таймс", "изглежда, че дори и най-непримиримите критици на проекта са станали мълчаливи, а във френската столица е станало модерно не само любезно да приемете новата структура, но и да изразите искрен ентусиазъм по отношение на нея." Успешното изпълнение на този проект довежда до раждането на популярна концепция днес, която предполага, че първото произведение на изкуството във всеки музей трябва да бъде неговата архитектура.
Сегашният директор на Лувъра Жан-Люк Мартинес все още е убеден, че творението на Яу Мин Пей е тласък за растежа и успеха на музея. Повече от 10 милиона души (в сравнение с 3,5 милиона през 1989 г.) са минали през тези стъклени врати миналата година. “Пирамидата е разпознаваем символ, който незабавно отвежда посетителя в самото сърце на музея”, казва Мартинес. Обновяването осигурява 230 хиляди квадратни метра ново пространство, което позволява на изложбената площ да се удвои до 50 хиляди квадратни метра. Средствата са частично осигурени от френското министерство на финансите, за да направят Лувъра "най-големият музей в света". Общата стойност на проекта в крайна сметка се увеличава до 7 милиарда франка, при днешните преизчисления 1,5 милиарда евро. "Президентът решава, че културата, а не финансите, трябва да бъде на първо място".
Източник: ArtPrice.bg
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
