Това се случило в началото на 19-и век. Семейството на Никола Георгиев Грашкин (Колешката) живяло в къщата на улица “Никифор поп Филипов“ №4, в която сега живеят Борис и Татяна Кутини. Същата къща Никола закупил от стар турчин, който впоследствие се изселил от Якоруда. Колешката бил среден за времето си търговец. Той имал син на име Георги, който бил ерген.
Един ден родителите на Георги решили да го задомят. И така “старите изпитали мома от сой”, както се казвало едно време, и му я взели за жена. Дотук всичко било наред. Направили сватба, изпратили сватовете и както му било редът, оставили младоженците да си легнат в определената за тях одая.
Към полунощ същата вечер в къщата се случили странни неща. Докато всички спели, из стаите започнали да се чуват стъпки и странни шумове. Събудили се и с ужас забелязали как от полиците на дувара нещо невидимо бутало и хвърляло по пода саханите и глинените грънци. Кучетата на двора започнали да вият, животните в обора ревели ужасени, или казано накратко настанала ужасна бъркотия.
След като запалили борина, шумовете утихнали. Георги и баща му обиколили стаите в къщата, за да се убедят, че всичко е наред. Като установили, че няма крадци, се върнали при жените си. Георги влязъл в одаята и забелязал, че невестата му лежи неподвижна и побеляла на одъра. Извикал от уплаха и цялото семейство се събрало. Като огледали мъртвото тяло, установили, че на врата под ухото имало две дупки, от които още течала кръв. На другия ден повикали попа за погребението на невестата. Свещеникът прегледал шията на трупа и решил, че кръвта на жената е изпита от вампир. След погребението попът извикал бащата на Георги и му поръчал, когато му вземат друга жена, да го извикат да присъства в къщата по време на първата брачна нощ. Той го успокоил, че библията има свещена сила и чрез нея могат да изгонят вампира.
Така и направили. Като отминал траурът, старците изпитали друга мома за Георги и отново го оженили. Направили сватбата и вечерта, преди младите да си легнат, извикали свещеника. Пояли, попили и седнали на софата да си поприказват. Попът наредил жените да си лягат, а мъжете да останат заедно с него цялата нощ и да дежурят, въоръжени с пищови и ножове. Малко преди полунощ обстановката била спокойна. Свещеникът извадил Библията и започнал да чете някакви молитви. Точно в полунощ обаче историята от нощта на първата сватба се повторила. Отново се чули странни шумове, саханите по полиците били съборени по земята, кучетата завили, говедата ревели. Пред вратата на младоженката обаче не било забелязано нищо нередно. Попът стоял пред нея и продължавал да чете от Библията. След известно време обстановката се успокоила. Започнали да благодарят на свещеника и решили да си го изпратят. Когато обаче Георги влязъл в одаята си, заварил същата картина - булката лежала неподвижна и на врата и имало същите две дупки. Тогава върнали попа. Той прегледал жената, обърнал се към семейството и с неудовлетворение констатирал:
- Вапирино не е християнин и не го е страх от Библията. Я не мога да ви помогна повече, ама че ви дам един акъл. Вапирино сигурно е “алаово” (вампир - мюсюлманин). Затава друджия пач, че изрукате оджата, той сигурно че го изпади ели че го утрепе.
Този път траурът траял дълго. Както Георги, така и старите му родители се изплашили. Никой от семейството не се наемал дори да заговори за следваща женитба. Минали доста години, когато Георги вече като зрял мъж, се престрашил и решил да пробва да се задоми отново. Избраница била вдовица. Тя се казвала Мария и довела със себе си две деца. След сватбата преди първата брачна нощ във фамилията си спомнили за заръката на попа и поканили селския ходжа. След като дошъл ходжата, бащата на Георги му казал :
- Оджа ефенди, голема беля не сполете пръвите два пача. Сичко стана така и така.
След което му разказал случките. Ходжата слушал внимателно. После със сериозен глас казал:
- Искам сичките убаво да ме слушате и да работите само тава, дека я че ви кажувам. Преди да си легнаа младите, старите и друджите от родата да запалаа на дворо оджин и да тураа на перостиите два казаня вода да ври. Освен младите никой нема да си лега. Сичките, че седите на дворо и че чекате ишерет (знак) от мене.
Както казал ходжата, така и сторили. Напалили огън на двора, сложили водата да ври в двата казана и изпратили младоженците да си лягат. Когато наближило полунощ, ходжата запасал един калъч (голям турски нож), взел Корана, изучил (прочел) някаква молитва на арабски пред хората на двора, след което взел парче горяща борина и се качил сам на тавана на къщата. Закрепил борината на безопасно място, разположил се удобно в средата на тавана, и отново започнал да учи от Корана. Така продължил докато точно в полунощ, от единият ъгъл на тавана бавно и смирено се приближило с наведена глава нещо, наподобяващо човешка фигура с голяма надута мешина. Коленичило пред ходжата и започнало да се кланя. В този момент ходжата извадил калъча и го забил в меха на алаовото (вампира). С едно рязко движение разпрал мешината и от нея се изляло толкова кръв, че се заляла цялата къща. След като убил вампира, ходжата слязъл на двора и наредил:
- Сега че земете бръже врелата вода и че попарите убаво насекаде, дека има кръв, та да умре заразата и да се не наплодаа нови алаови (вампирчета).
След като изпълнили стриктно заповедите на ходжата, той пожелал здраве и дълъг живот на младите и си тръгнал. На другата сутрин всички се събудили живи и здрави. От вампира нямало и помен. От същия брак се родил Михаил Георгиев Колешков, който в последствие построява на центъра в Якоруда новата Колешкова къща, след което старата я продават на Джоджо Кутин.
Част от легендата гласи че, първият собственик на къщата (старият турчин), имал три жени. Когато бил на вече преклонна възраст, решил да си вземе четвърта. Тя била млада, хубава и бързо му станала любимка. Останалите съпруги обаче започнали да ревнуват и не смятали да оставят нещата на произвола. Те ненавиждали новата и я подложили на неистов тормоз. Не след дълго тя внезапно починала. В турчина останали съмнения че, някой й е помогнал, след което изпаднал в дълбока депресия. Още тогава в къщата започнали да се случват странни неща. За кратко време починали две от останалите съпруги. Тогава турчинът решил да продаде къщата и да се изсели.
Тази история е написана по автентичния разказ на Мария Михайлова Бучкова (по баща Колешкова), родена през 1903 г. и починала на 88-годишна възраст през 1991 г.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
