С това име има поне 4-5 села и най-вероятно всички са толкова очарователни и заслужаващи внимание, както пернишкото Старо село. Уж старо, а всичко, което видяхме там, беше чистак ново и поддържано, като се почне от местната църква, забележителности и парк. Идеално местенце за разходка, ако сте в София и се чудите къде да изпиете съботното си кафе “на природа”.
Всъщност едва ли някога щяхме да се озовем в това селце, ако не беше една статия, в която се съобщаваше, че са открили “илюминатска” пирамида в центъра на някакво село близо до София.
Един уикенд решихме да направим собствено проучване ала Индиана Джоунс и въоръжени с термос с кафе и фотоапарат, тръгнахме да дирим мистериозния артефакт в село Старо село, както информираше пернишкият сайт.
Както и очаквахме, в началото никой не загряваше за каква пирамида става дума и тъкмо когато решихме, че явно целта на онзи сайт е била да ни пратят за зелен хайвер, най-сетне я видяхме.
Пирамидата, всъщност се оказа чисто и просто паметник на загиналите в руско-турската война, а не тотем на зли масони. В парка, който е идеално поддържан и си личи, че всичко е ново, прясно боядисано и наскоро обновено, ни посрещна човек, който ни обясни, че наскоро са обновили забележителностите в селото, а паметникът е отпреди няколко години, но едва сега е бил тържествено открит. Защо е под формата на пирамида не знаеше, но не виждаше нищо странно в това. Просто е модерен, каза.
Другата забележителност (и всъщност най-ценната на мястото) е най-старата църква в региона, която се намира зад илюминатското чудо. “Свети Никола” е строена през 1761 г., което е поне век по-рано от повечето църкви по селата. В момента тя е обновена от местен строителен предприемач и родолюбец, който е спонсорирал и кметството, и паметника. В църквата има невероятна антика, пред която стояхме дълго време – покров от 18-и век, на който са изобразени четиримата евангелисти и определено заслужава да се види от ценителите на древни артефакти.
Малко по-надолу в селото има още едно малко параклисче, което обаче е затворено, а зад него започват едни безкрайни ниви и поляни, които се ширват сред хълмчетата. Както почти навсякъде из тези селца, населението е малобройно, почти на всяка уличка се продават къщи или имоти и само чисто новият център напомня, че все пак жители има и може би чат-пат някой посетител. Иначе, както разбрахме, на 2 юни бил местният събор, когато селото се пълнело с хора.
Върнахме се обратно, снимахме пирамидата и тържествено обещахме на нашия домакин да се видим през пролетта. А този епизод от приключенската ни практика беше тържествено кръстен “Как пернишките илюминати се опитаха да ни пратят за зелен хайвер”. Но не успяха.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
