Ако още не сте видели с очите си древните храмове край село Старосел, Хисарско, време е да го направите. За да посетят такива старини, хората минават половин свят, а Старосел е на малко повече от 100 км от София и на четиридесетина от Пловдив.
Малкият храм
Първият, по-малкият от храмовете, се намира близо до селото, още в ниското. Отбивката е вляво от пътя. Могилата е “Хоризонт”. Когато стигнете до храма и застанете между колоните, няма как да не се сетите за картинките от древноелинската епоха в учебника по история. Това е първият тракийски храм с колонада, откриван досега. Шест колони отпред и по две отстрани - строги, изчистени, без украса; капителите - малко по-широки от колоните и заоблени - раннодорийски стил. Между тях – нисък зид от големи четвъртити блокове. Малко предверие и камера навътре. Всичко това, след като било изградено, е засипано, така, че да се вижда само фасадата.
В камерата бил погребан млад мъж - разкъсан на части - вероятно по орфическите обичаи. Намерени са остатъци от украшения, които подсказват, че той е бил с висок сан.
Хилядолетният градеж с елегантните колони, полуизтръгнат от обраслата с храсти и дървета могила, покрит с шапито от модерен прозрачен материал, не е нещо, което се вижда и преживява всеки ден. Застанете ли пред него, неусетно ще се замислите за „вечните” теми – времето, живота, смисъла...
Така подготвени тръгнете към големия храм в Четиньова могила. В подножието на могилата има голям паркинг. По-добре е да се качите до храма пеш.
Големият храм
Първото, което ще ви изуми, е зидът. Направен е от големи дялани камъни и между тях не личи спойка. На места достига около три метра запазена височина. Ако подминете входа на храма и тръгнете покрай зида, малко по-нататък той започва да се губи под пръст, скали и храсти.
Ще стигнете до вкопана в скалата вана. В нея се правело вино за ритуалите. Когато обиколите могилата, ще си дадете сметка, че това е възлово място, от което се вижда на югоизток чак до Пловдив, а в другите посоки – до венеца на планината.
Храмът... В зида има порта, площадка и стълбища. Двете странични са водели към жертвените площадки, а средното - към правоъгълно предверие. В него се е влизало през каменна врата, въртяща се на оси. В прага можете да проследите жлебовете, които се пълнели със смазка и в тях се плъзгали леко двете тежки крила.
Отново през каменна врата, този път с едно крило, се влиза в кръгла камера с диаметър от 5,3 м и куполен покрив. Околовръст са подредени полуколони, над тях - релефна украса и боядисани фрагменти. Може би ще изпитате странно и силно чувство – сякаш сте влезли в чужд дом и всеки момент някой ще ви свари.
Стопаните отдавна ги няма. Погребаният тук обожествен цар е изтлял. Археолозите ще продължат да спорят за името му. Някои ще изказват съмнение в точността на датировката и обяснението на откритите храмове. А на вас ще ви остане усещането за принадлежност към свят с древни корени и загадъчна история като във филм за Индиана Джоунс.
