Празникът Вход Господен в Йерусалим, известен също като Връбница или Цветница, пресъздава историческите събития, които предшестват смъртта и възкресението на Исус Христос. Той въвежда Страстната седмица, особено акцентираща страданията на Разпети петък. Празникът се отбелязва в неделята преди Великден и има променлива дата.
Цветница е значим български народен празник, който е сред най-популярните именни дни за хора, чиито имена са свързани с растителността. Известен е също като Връбница, заради ритуалите с върбови клонки, които напомнят за палмовите клонки, с които Исус е посрещнат в Йерусалим. Познава се също и като Куклинден, Неделя на Цветята, Вая, а в западните църкви – като Палмова неделя.
Както споделят от Православие.бг, Връбница ни напомня за триумфа, който ни очаква във възкресението и който се постига чрез кръста. Този празник ни убеждава, че пътят към Пасха не е нито лек, нито пряк. Той илюстрира древната римска поговорка: „През трудностите към звездите”.
Исус влиза в Йерусалим, заедно с някои от най-видните си ученици, в дните около еврейския празник Пасха. На този ден израилтяните отправяли благодарствени молитви към Бог в Йерусалимския храм. Преди много години, когато те били роби в Египет, с Божия помощ избягали от чуждата страна. За честването на Пасха към град Йерусалим се стекли хора от всички области на Израил. Господ Иисус Христос и учениците Му също тръгнали към града. По пътя си те срещнали един човек, който им казал, че приятелят им Лазар от Витания е тежко болен. Сестрите му Марта и Мария молели Господ да дойде при тях, за да го излекува. След няколко дни Иисус пристигнал в дома им и видял близките на Лазар неутешимо да плачат, защото той бил починал. Тогава Иисус извършил велико чудо. Съживил починалия. Мнозина повярвали, че Иисус е дългоочакваният Цар – Спасителят на Израил. Още в древност било предсказано от пророк Захария, че Бог ще изпрати на хората Цар, който ще им донесе мир, радост и спасение от всички нещастия. Той ще бъде кротък и справедлив и ще влезе в град Йеруслаим, яздейки осле.
Пътят на Исус и апостолите към столицата на провинцията минава покрай село Витфагия, където той праща двама от апостолите да му доведат вързаната в началото на селото ослица (магарица) и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо им са, да кажат, че това е потребно на Господ. Учениците отишли в селото и веднага намерили ослето. Стопаните му, като разбрали, че са пратени от Господ, не им попречили да го отвържат. Като научават, че е за него, собствениците им дори с радост се разделят с добичетата. Христос възсяда възрастното животно и яздейки го (в съгласие с пророчествата, засягащи този момент), той влиза тържествено в Йерусалим, което е описано в Новия завет.
Народът, виждайки в него Месията, възторжено размахва палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеят следния химн: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. Под нозете му вярващите разстилат дрехите си и пръскат маслинови клонки. На това се възпротивяват фарисеите, настоявайки Христос да забрани на хората да го възхваляват по този начин, на което той отвръща: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“. Шествието продължава и минава по Елеонското възвишение до Храма. Дворът му по това време е превърнат в тържище – обменят се пари, тъй като Храмът не приема дарения в масовите римски монети, и се продават нужните за жертвоприношенията в чест на Йехова гълъби. Христос разгонва сборището, по същество произнасяйки първата си проповед в града – че Вторият храм би трябвало да се зачита занапред в ролята му на Божи дом и да не се използва за ничии финансови изгоди. После на място върши ред изцеления на болни и недъгави хора.
Обичаи, свързани с празника
- На това тържествено влизане на Господ Иисус Христос в град Иерусалим е посветен празникът Цветница (Връбница). В Църквата се освещават върбови клонки, които се раздават на християните за благословение. Те символизират палмовите, с които Иисус е бил посрещнат в Йерусалим. Вкъщи върбовата клонка се поставя над иконата.В някои райони на страната все още се пази традицията осветените в църква цветя да се използват за баене против уроки и болести на децата и животните. В този ден молитвите се отправят към Божия син с надеждата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи.
- На Цветница се поставя началото на нов митологичен сюжет, свързан с вярването за „разпускане“ на душите на мъртвите. В Северна България е разпространено вярването за разпускането на покойниците (по-рядко свързано с Велики четвъртък, а най-често – с Великден), които идват на споходят живите си потомци; това поражда специфичния обичай за палене на огън на гробовете, който да сгрее мъртвите и да им свети. Още преди изгрев слънце жените се отправят натам и извършват ритуални действия: прекадяване, преливане, раздаване.
- На този ден се изпълнява и последният лазарски обичай „Кумичене“. Рано сутринта лазарките отиват на реката, като носят цветя, върба и малки хлебчета, наричани „кукли“. Момите се нареждат до реката, пеят обредни песни и хвърлят в нея цвете и парче от "куклата". По това дали ще останат неподвижни, или ще тръгнат по течението се гадае ще има ли скорошно задомяване за някоя от присъстващите девойки - ако китката или "куклата" останат на място, скоро сватба не се предвижда, но тръгнат ли бързо по водата е знак за скорошно задомяване. Момата, чиято "кукла" или китка бъде понесена най-бързо по течението на реката, се провъзгласява за кумица на лазарките, които я вземат на ръце и я носят до селото. В определени райони на страната се правят и обредни люлки, в които първо се люлее кумицата, а след нея и всички останали. След като изпълнят обичая „Кумичене“, девойките пеят песни за любов и брак. Празникът завършва в дома на кумицата, след което на момите се забранява да разговорят с нея до третия ден на Великден, когато те отново й отиват на гости, а тя ги черпи с боядисани яйца и символично им дава прошка.
- В определени райони, най-вече в Източна България, на Връбница се изпълнява, отново само от момичета, и обичаят буенек. При него се изпълняват характерни песни и танци с драматургични мотиви, при които две момичета изобразяват младоженец и булка.
Страстната седмица започва от понеделника след Цветница, когато са Христовите дни на страдания преди неговото Възкресение.
Цветница празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър - другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а), Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к)а, Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
