За красотата на България и нейните тракийски светилища разказва Иван Панкев - пътешественик фотограф и автор на блога Johnnie B. Goode. В снимки и думи той ни повежда на едно вълшебно пътешествие през древните тракийски светилища! Скоро очаквайте и нашето интервю с Иван за неговия нов проект - "Планините на България".
Според мнозинството учени траките се заселили по нашите земи около 3500 г. пр. Хр., други отместват тази дата чак до VII хил. пр. Хр., а някои дори изказват теорията, че те са автохтонното (местно) население. При такава хилядолетна история не е чудно, че завещаното ни от тях културното наследство е огромно. Това наложи написването на втора статия по темата, а е възможно скоро да има и продължение.
Глухите камъни е един от най-големите тракийски култови комплекси в Източните Родопи. Светилището е разположено върху четири скални масива, разделени от дълбоки проломи, а името му се свързва с факта, че там няма ехо! Поради зооморфните и антропоморфните скални профили учените заключват, че то е възникнало още през Енеолита. Глухите камъни представлява комплекс от над 200 изсечени трапецовидни ниши, две издълбани скални гробници, стълба, водеща към водохранилище и тракийско селище. Според проф. Валерия Фол отговорът за предназначението на трапецовидните ниши може да се търси в посветителната обредност при траките, задължителна за всеки младеж, който става мъж. Издълбавайки скална ниша, той показва не само смелост и ловкост, но и участва в сътворението – моментът, в който слънцето огрява нишата.
Хамбар кая е ниска скала, в основата на която речната вода е издълбала малка пещера, над чийто вход личат няколко силно повредени трапецовидни ниши. По темето на скалата са издълбани три гробници, но през миналия век мястото е било използвано за добив на вар, което силно е влошило състоянието на това тракийско светилище. Ст.н.с. д-р Стефанка Иванова защитава една доста екзотична хипотеза за предназначението на трапецовидните ниши – че те съдържат шифрована информация за златните залежи на територията на Родопите. В древността златодобивът е бил обожествявана дейност, извършвана от затворена група хора, за да се пази в тайна познанието. Според археоложката, ако траките са си служили с пиктограми, всеки е щял да може да разбира изсечените послания под формата на трапецовидни ниши. Това обяснява защо те са правени на вертикални скали, които се виждат от далече.
Трапецовидните ниши на Ятак кая се виждат от самото асфалтова шосе от Крумовград към стената на язовир Студен кладенец, достигането им обаче не е толкова лесно. Както при почти всички други тракийски светилища в региона и тук лисват каквато и да е указателна табела или маркировка, човек трябва да разчита на находчивост и късмет. Проф. Ана Радунчева обяснява наличието на трапецовидните ниши с религиозните представи на праисторическите хора. Според нея траките са вярвали, че входната врата към отвъдния свят, където душата на покойника се „завръща“ при свещените прародители, е с формата на трапец.
За тракийското светилище край село Долни Главанак в Западна Европа е възприет терминът „кромлех“. Най-известен представител на този вид култови съоръжения е Стоунхендж в Англия. Българският кромлех е древно мегалитно съоръжение от ранножелязната епоха, изградено от 15 пирамидални, грубо оформени вулканични камъка, подредени направо върху скалата в неправилна окръжност с диаметър около 10 м. Следващият път, когато ваш приятел изяви желание да посети Стоунхендж, вече знаете къде да го изпратите.
Голямата косматка е една от най-величествените и богати тракийски гробници с изцяло запазен гроб на тракийски владетел, погребан със своя кон, а също и едно от най-значимите археологически открития на територията на България – предполагаем последен дом на Севт III, един от най-могъщите тракийски владетели на одрисите. Учените са стигнали до това заключение от надписите по предпазното въоръжение, както и от мащабите на гробницата и огромната стойност на скъпоценните предмети открити в нея. Сред артефактите са златен венец с дъбови листа и жълъди, златна апликация за конска амуниция с глави на елени, глава на богиня, бронзови съдове, железен меч със златна апликация, шлем и бронзова глава на брадат мъж в естествен размер с очи от полускъпоценни камъни. Гробницата е датирана от V век пр. Хр. и се състои от 3 камери и коридор с обща дължина цели 26 м. Според проф. Валерия Фол това е най-големият подмогилен храм в Югоизточна Европа и в него тракийските аристократи са извървявали пътя към безсмъртието.
Могилата на Грифоните е датирана от края на V – началото на IV век пр. Хр. и беше най-голямата известна куполна гробница в Тракия до откриването на подмогилното гробно съоръжение при Голямата косматка. Градежът от каменни блокове се смята за най-добре изпълнения куполен строеж от тази епоха. Най-характерната особеност на тази гробница е фронтона,чиито краища са моделирани като полупалмети със заострено листо, наподобяващи глави на грифони. От тук произлиза и нейното име. Съоръжението е било ограбено още в древността, но при разкопките все пак са намерени две златни мъниста и фрагменти от сребро и бронз.
За още невероятни тракийски светилище можете да видите ТУК.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
