Светът е пълен с интересни места и интересни хора. Както и с интересни хора, които ще отидат на опасни интересни места, та ако ще и земята да се продъни. Просто не можеш да ги спреш. Нашите авантюристично настроени приятели от sportuvai.bg разказват три почти невероятни истории за (липсата на) границите на човешкия дух.
С каяк до извора на реката, която я няма на картата
Надали някога сте чували за реката на име Панди в Папуа Нова Гвинея – не защото е на другия край на света, а защото допреди десетина години я няма на нито една карта.
Когато Трип Дженингс решава да се спусне по нея с каяк, се оказва много трудно да намери откъде започва. Единствените карти на района са съветски от времето на Студената война. И реката я няма на тях. Приключението на Дженингс започва с намирането на извора на реката и завършва със спускане с каяк до устието й в океана.
"Когато започнах да го планирам, осъзнах, че ще се спускам по река, по която никой не се е спускал, на остров, на който не са виждали каяк преди, в средата на Тихия океан, където никой не е носил каяк изобщо", разказва Дженингс.
Изкачване на Стената на смъртта
На 7 август 2007 г. Дийн Потър успява да изкачи връх Айгер в Бернските Алпи, при това сам и без никакви инструменти и обезопасителни въжета. Има само един парашута на гърба си, на който обаче му трябват поне 100 метра, за да се отвори. Защо това е постижение? Връх Айгер се издига на 3970 м и е известен със своето северно лице, което се изправя отвесно на 1828 м. 64-ма алпинисти, дръзнали да покорят зловещия исполин, са изгубили живота си тук.
Ето какво споделя той за приключението: "Още от дете се катеря сам, без въжета и без обезопасяване. Падането означаваше, че ще се размажа. Допреди да се кача на Айгер дори не подозирах, че може да се кача само с един парашут и после да полетя."
С колело около света
През 2001 г. Алистър Хъмфри започва своята четиригодишна обиколка на света с колело. Той тръгва от прага на дома си в Северна Англия, кара до Близкия изток, после стига до Южна Африка, Патагония и на север до Аляска. А накрая се прибира през Сибир до Англия.
"Това беше първото ми наистина голямо приключение, а такива винаги остават задълго в сърцето на човек. Това е от тези приключения, за които хората четат, докато си стоят вкъщи", споделя Хъмфри.
Най-голямото предизвикателство се оказва не физическото натоварване, нито променливото време, а психологическите проблеми - самотата и скуката, които го съпровождат през повечето от тези близо 80 000 км. За щастие, хората по пътя обикновено са учтиви: "Когато си на колело, не изглеждаш заплашително, просто си малко миризлив", шегува се Хъмфри.
