Реших за почивката около 1-ви ноември да се отправя на пътуване към две съседни на България държави - Гърция и Македония.
Още щом видях офертата за екскурзията, реших че предложението заслужава внимание. Записах се и на 2 ноември бях в автобуса. Оказах се с група колеги, без да знам, че и те са се организирали за същия маршрут, така че си имах компания.
Защо „Царството на Самуил“? Защото обиколихме земите, влизали някога в пределите на Самуиловата държава.
Пътешествието ни започна от Варна. Пътувахме 12 часа до Солун. Настанихме се. Вечеряхме по стаите си. На следващия ден закусихме в ресторанта на хотела и се отправихме към центъра на града.
Солун е пъстър град. С цветни реклами и витрини на магазини, с много забележителности от различни епохи. Стартирахме обиколката си от църквата „Св. Димитър Солунски“. Тя е свързана с историята на града, защото в нея са мощите на светеца и векове наред е окрилявала защитниците на Солун да бранят местната твърд с цената на всичко. Въстанието на Асеневци, след което се възобновява Българската държава, също е свързано с храма. След обсадата от норманите една чудотворна икона с лика на Св. Димитър напуска църквата и се озовава в Асеневци. Те обявяват, че светецът е оттеглил подкрепата си за византийците и вече бди над българите. Така започва въстанието, дало начало на Втората българска държава.
Guillaume Speurt/Flickr
Купихме икони и магнити от църковния магазин, запалихме по свещ и тръгнехме към пристанищната част. По пътя минахме покрай античния и средновековен градски център. Продължихме към крайбрежния булевард. Стигнехме до Бялата кула и статуята на Александър Македонски. Бялата кула е строена в самия край на Средновековието. До нея е достигал градът и след очертанията й е имало само вода. Но векове по-късно, гърците строят новите квартали в морето и днес Бялата кула е в централната част на половин милионен Солун.
www.bdmundo.com
Продължихме пътя си към Малкото Преспанско езеро. То се намира на границата с Македония. Там е била столицата на Самуиловота царство, преди царят – син на комит Никола, да я премести в Охрид.
След смъртта на последния от рода на цар Петър – цар Роман, град Преслав окончателно е изгубен от българите. И Самуил се установява на остров Свети Ахил в Преспанското езеро. Там се е намирала владетелската резиденция. А островът носи името на свети Ахил, защото мощите му са пренесени в базиликата на това място от българския цар, известен като самодържеца, претърпял най-жестоката загуба в родната история – тази на ослепените си войници. Във въпросния храм се намират и гробовете на Самуил, сина му Гаврил Радомир и племенника му Иван Владислав.
До острова стигнахме по здравоукрепен понтонен мост. Във водата видяхме корморан, патици, част от местната фауна. В базиликата „Св. Ахил“ открихме трите гроба, във вид на саркофази, разбира се празни, защото останките на владетелите, положени в тях, отдавна са част от музейна експозиция.
Daniel Enchev/Flickr
От Свети Ахил тръгнахме за Охрид. Там се настанихме в хубав хотел на брега на Охридското езеро. Хапнахме питателна вечеря и се оттеглихме по стаите си за отмора и сън. Така завърши втория ден от нашата екскурзия.
На закуска опитахме традиционни сладкиши и вкусни местни продукти. С нас в автобуса се качи местен екскурзовод, който ни показа Охрид. Първо отидохме до манастира „Св. Наум“, където са положени мощите на старобългарския книжовник от Охридската и Преславската школи Наум Охридски. Край манастира има местни лодкари, които срещу 150 денара (5 лв.) предлагат разходка с лодка по изворите край обителта.
Dan/Flickr
Ние продължихме към центъра на Охрид. Там видяхме къщите на Робевци и Урания. Продължихме пеша към Самуиловата крепост. След като я посетихме и чухме беседа от нашия гид, тръгнехме към Плаошник. Там, в църквата „Св. Климент и Св. Пантелеймон“ са положени мощите на Климент Охридски – създател на кирилицата. Докоснахме се до иконата на светеца и книжовник, учител на славянския род и продължихме обратно към центъра.
Там желаещите хапнаха рибена чорба по местна рецепта, а други пазарувахме. До паметника на Св. Климент пък имаше фолклорно надиграване.
Отпътувахме към Струга следобеда. Там видяхме река Черни Дрин (Црни Дрим), статуята на стружката мома с шарените стомни, къщата-спомен на братя Миладинови. Върнахме се в Охрид. Вечеря с музика, а след нея – почивка.
Ден четвърти – най-изморителният. Закусихме в хотела на езерото. Качихме се на автобуса и отпътувахме за Скопие. Там видяхме калето, централната част с множеството статуи, археологическия музей.
Prince Roy/Flickr
Обратно в автобуса. 12 часа пътуване до Варна. Пристигнахме късно през нощта. Завърнехме се у дома! Със спомени и изживени в пълна степен 4 дни. Така приключи пътуването ни, до следващия път и следващата, още по-красива дестинация!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
