Напоследък мрачното, студено и дъждовно време през почивните дни ни кара да се чувстваме мрачни и потиснати.
Но, както всички знаем – често най-мрачните дни помагат на човек да види и да се усмихне на малките неща, които често подминава по пътя си.
Едно такова малко свежо нещо се появи ден преди Цветница по случай Международния ден на книгата (23 април 2016 г.) на стълбището през литературен клуб „Перото“ в НДК.
Стъпалата се превърнаха в подредени една до друга цветни книги с известни заглавия.
По случай откриването се провежда инициативата за четене на открито „Базар, слово и цвят”, организирана от литературен клуб „Перото”. Всъщност тя не е ново хрумване. Традицията води своето начало от слънчева Барселона, където книжарите решават да почетат Мигел де Сервантес, разменяйки си книги в деня на неговата смърт. Тази стара рицарска традиция се е привърнала в обичай и се повтаря всяка година на 23 април. Мъжете подаряват на любимите си жени роза – символ на красотата, а жените подаряват на възлюбените си книга – символ на вечността.
Забелязала съм странна тенденция – повечето писатели (български и световни) поемат сетния си дъх през пролетта. На 23 април освен Сервантес са починали също и Уилям Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега. В тяхна чест през 1995 г. ЮНЕСКО определя 23 април за Световен ден на книгата.
Освен с повода за създаването си „книжното стълбище” интригува и със свежата екстериорна идея и се превръща в същинска атракция за малки и големи, които позират за снимка, стъпили върху скупчените една върху друга стъпала-книги. Инициативата има за цел да провокира младите хора да четат повече, да събуди любопитството им чрез цветната експозиция на стълбището.
Подобни екстериорни елементи стават все по-популярни и у нас. В „Дом на киното” стълбището, водещо до големия киносалон, също е оцветено, само че със заглавия на филми.
Цветни стълби можете да видите и в Асеновград – близо до градската библиотека „Паисий Хилендарски“.
Освен по стълбищата, тенденцията за свежи хрумвания се проявява и по пейките. В Габрово съществуват не една, а цели две дървени „четящи пейки“, поставени една до друга. В УНСС пък на партерния етаж близо до прозорците е положена цветна мини книга-пейка.
Сетихте ли се за посланието „Книгата е прозорец към света”?
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
