Кои сме ние и как сме стигнали до тук“ от Дейвид Райк е впечатляващо изследване, обобщаващо научните разкрития за човешкия произход през последните 10 000 години.
„Революцията на древната ДНК“ – възможността за извличане на ДНК от древни кости – извежда на друго ниво генетичните изследвания на човешката история. Благодарение на нея и последвалите научни открития през последните две десетилетия учените успяха да попълнят някои от най-важните липсващи страници в човешката история и да се доближат до отговорите на въпросите за произхода на човечеството, останали енигма през вековете.
В забележителния научнопопулярен труд „Кои сме ние и как стигнали до тук“ един от най-изтъкнатите генетици в света Дейвид Райк успява да създаде богато, оригинално и пленително обобщение на човешката история и да разкрие каква е връзката на нашето ДНК с това на хора, живели преди 100 000 години.
Кои са предците на днешните европейски народи? Наистина ли милиони хора днес са преки потомци на Чингис хан? Има ли наистина разлика в отделните човешки групи и до колко отговарят на истината традиционните стереотипи за расите и техния произход?
Това са само няколко от фундаменталните въпроси, на които Дейвид Райк дава отговор с помощта на новите методи за изследване на древна и съвременна ДНК. Проследявайки главната хроника на човешките вариации, какви са сходствата между неандерталците – нашите далечни родственици – и съвременния човек, какви са особеностите на различните човешки групии къде расистките стереотипи бъркат, той прави цялостна реконструкция на събития от миналото. А достъпният език и увлекателния стил на книгата я прави подходяща както за непрофесионални читатели, така и за специалисти.
Сравнима по значение и размах с книгите на автори като Ювал Ноа Харари и Ричард Докинс, „Кои сме ние и как сме стигнали до тук“предлага ясен и смайващ поглед от този невероятен прозорец към миналото – към събитията, формирали нашето пъстро, взаимосвързано човешко семейство, и връзката на всеки един от нас не само с над седемте милиарда души, които живеят на земята, но и с още по-големия брой хора, населяващи миналото и бъдещето ни.
„Малко теми пленяват нашето внимание така, както го прави темата за човешкия произход… Ако искате да разберете нашия произход през последните 100 000 години, тази книга предлага най-доброто и актуално обобщение.“
Джаред Даймънд
Из „Кои сме ние и как сме стигнали до тук“ от Дейвид Райк
ПРИЗРАКЪТ Е ОТКРИТ
В края на 2013 г. Еске Вилерслев и негови колеги публикуваха общогеномни данни от кости на момче, живяло в района на село Малта в Южен централен Сибир преди около 24 000 години. Геномът от Малта имаше най-силна генетична близост с европейците и коренните американци и много по-малка със сибирците, които живеят в региона днес, точно като бяхме предрекли ние за призрачната популация на древните северноевразийци. Геномът от Малта вече е станал прототип на древните северноевразийци. Палеонтолозите биха го нарекли „типов образец“ – индивида, използван в научната литература за дефинирането на новооткрита група. След като вече имахме генома от Малта, другите части на пъзела си дойдоха на мястото. Вече не беше необходимо да се реконструира въз основа на днешни популации онова, което се беше случило много отдавна. Вместо това, разполагайки с геном, взет директно от призрачната популация, беше възможно да разберем миграциите и популационните примеси отпреди десетки хиляди години така сякаш анализирахме неотдавнашна история. Онова, което стана възможно благодарение на генома от Малта, е най-добрият известен ми пример за силата на древната ДНК да разкрива история, която дотогава е можела да бъде долавяна само смътно въз основа на днешните данни.
Анализът на генома от Малта показа ясно, че коренните американци са получили около една трета от наследствеността си от древните северноевразийци, а останалата част – от източноазиатците. Именно това голямо смесване обяснява защо европейците са генетично поблизки до коренните американци, отколкото до източноазиатците. Нашата непубликувана чернова, в която се твърдеше, че коренните американци произхождат от смесване на източноазиатска със западноевразийска линия, беше вярна, но това не беше цялата история – статията беше изпреварена от събитията в бързо развиващата се област на древната ДНК. Това, което откриха Вилерслев и колеги, стигаше много по-далеч от онова, което бяхме в състояние да постигнем, разчитайки само на съвременните популации.
Екипът на Вилерслев не само доказа, че коренните американци произхождат от популационно смесване – което ние не бяхме успели да направим, тъй като не можехме да изключим алтернативен сценарий, – но показа също и че това смесване е било част от по-голяма история.
Откритието, че няколко от големите популации извън Африка днес са дълбоко смесени, бе в разнобой с онова, което очакваха повечето учени. Преди геномната революция аз, подобно на мнозина други, бях приемал, че големите генетични клъстъри от популации, които виждаме днес, отразяват дълбоките разделения в миналото. Но в действителност големите клъстъри днес са резултат от смесвания на много различни популации, съществували по-рано. Оттогава насам сме установили подобни зависимости във всяка популация, която сме анализирали – източноазиатци, южноазиатци, западноафриканци, южноафриканци. Никога в човешкото минало не е имало една-единствена стволова популация. Смесванията продължават назад до безкрай.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
