Един провокативен и динамичен археологически трилър, който преплита древна и нова история, философия, политика и обречена любов – това ви очаква на страниците на „Усмивката на кучето“ от Димана Трънкова (Издателство Колибри).
Няколко историци са садистично убити на древни тракийски светилища и некрополи, а убиецът сякаш използва „История”-та на Херодот за наръчник... Нищо не е каквото изглежда.
Двама журналисти тръгват по следите на престъпленията сред мъртви села и светилища, в забравени гробища и луксозни вили.
Прочетете откъс от „Усмивката на кучето“ от Димана Трънкова:
*
24 юни
На изток небето изсветляваше, но Зорницата още беше тук, хубава, ярка. Гората около каменния кръг излъчваше влажен аромат и петлите в близкото село започнаха да кукуригат.
Облегна се на една от канарите и погледна небето. Бешемастиленосиньо, с цвят дълбок и примамващ, цвят, който гопредизвикваше да скочи и да се гмурне в него.
Но той не можеше да скочи. Не и сега, когато разочарованието горчеше в устата му и съмнението го караше да се питазащо Тя го поведе по този път – път, крив и измамен, път, койтоводи до никъде.
Погледна към центъра на кръга и тъпото туловище, което лежеше там. Отвращението го накара отново да се вгледа в небето.
Нощта си отиваше, изплъзваше се. Мастиленосиньото премина в зеленикаво, зеленикавото пожълтя. Дневните птици серазбудиха. Сред плахото им чирикане се чу укане. Чухал.
– Още ли си буден? – попита той чухала и се засмя, защоторазбра, че Тя му дава знак.
Тя не го е изоставила. Той само не я е разбрал. Хората честотълкуват знаците, както им се иска. Той беше сгрешил и сега Тяго насочваше ласкаво, като майка. Защото, когато вървиш къмНея, ти може и да вървиш надолу, но пътят ти отива нагоре.
– Благодаря – каза той на небето, което беше синьо на запади жълто на изток; на студената скала; на гората, в която пеехадрозд, коприварче и славей; и на хората, които преди хиляди
години бяха изправили каменния кръг.
Отдели се от скалата и отиде в центъра на кръга. Приведе се,докосна туловището. Топлото обездвижено тяло потрепна подпръстите му. Започваше да свиква с тази реакция, започваше дая харесва.
– Кажи. Това е последният ти шанс – обясни той тихо, нотуловището само изсумтя и той разбра – с известно удовлетворение – че то никога не е можело да каже нищо смислено. –
Добре – каза кротко. – Тогава иди при Нея, за да я преродиш.
Изправи се, огледа плоската наклонена скала и отново сезачуди как ли са го правили древните. Въздъхна. „Древните савладеели толкова начини да улавят жертвената кръв – каза си, –ето, Одисей изкопал жертвена яма в Хадес с меча си. А ние смеизгубили това познание – и за какво?“
Обърна се на запад и каза на изгубената нощ:
– Прости ми, че няма да е, както си свикнала. Правя каквотомога.
Чухалът отново се обади и той се зарадва, защото видя, чеТя е разумна.
Примъкна туловището до края на наклонената каменна плоча и се усмихна, защото нещото послушно коленичи и затвориочи, когато той сграбчи разрошените къси кичури на главата
и дръпна назад, излагайки тлъстото бяло гърло на дрезгаватасветлина. Огледа лицето – с кървави спирали по бузите и с устни, извити в примирена дъга надолу.
– Не бой се – прошепна и заби ножа в гърлото.
Духът на нещото беше примирен, но тялото се съпротивлява. То се бори инстинктивно, животински и затрепери, когатоножът проби кожата, проникна в отпуснатата плът на шията,преряза мускулите и сухожилията и прекъсна югуларната вена.Кръвта изригна на тласъци и окъпа камъните, от прерязанататрахея захъхри въздух.
Конвулсиите спряха, кървавият фонтан се превърна в тежъкпоток и образува плитка локва, която ставаше все по-голяма.
Тежкият метален аромат се примеси с мокрия дъх на гората.
Той притвори очи, натопи пръсти в топлата локва, облизаги. Натопи ги отново и обиколи целия кръг, давайки кръв навсеки от камъните в него. После си тръгна, а далечните петли обявяваха на света, че новият ден се е родил.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
