Фрида Кало, известната мексиканска художничка, води завладяващ и бурен живот. Ето 30 интересни факта за нея:
Фрида Кало е родена на 6 юли 1907 г. в Койоакан, Мексико Сити, Мексико.
Пълното ѝ име е Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон.
Фрида се е заразила с детски паралич на шестгодишна възраст, което прави десния ѝ крак по-къс и по-тънък от левия.
Тя претърпяла опустошителна автобусна катастрофа на 18-годишна възраст, която ѝ причинява неприятни болки и здравословни проблеми за цял живот. Тя претърпя множество операции и дълги периоди на почивка в леглото по време на възстановяването си.
Докато е прикована на легло, Кало започва да рисува, започвайки с автопортрети, които в бъдеще ще станат неин характерен стил.
Фрида Кало е известна със своите отличителни автопортрети, често изобразяващи нейната физическа и емоционална болка.
Тя се омъжва за колегата си художник Диего Ривера през 1929 г. Връзката им е била доста бурна, белязана от афери и от двете страни, но въпреки това са останали женени до смъртта на Кало.
Изкуството на Кало често се свързва със сюрреализма, въпреки че тя отхвърля този етикет, предпочитайки да нарича работата си „реализъм“.
Тя е била първият мексикански художник, който има картина (Рамката), закупена от Лувъра, чест, която постига през 1939 г.
Произведенията на Кало изследват теми за идентичност, пол, политика и мексиканска култура.
Тя не е криела, че е бисексуална и имала връзки както с мъже, така и с жени, включително с американската художничка Джорджия О'Кийф.
Фрида Кало е била политически активна и се присъединява към Мексиканската комунистическа партия през 20-те години на миналия век.
Тя е била много горда с мексиканското си наследство и често е носела традиционно облекло от Техуана в своите автопортрети.
Кало е имала доста голям арсенал от домашни любимци, включително маймуни, кучета и папагал, които често се появяват в нейните картини.
Тя е била приятелка с много видни художници и интелектуалци от своето време, включително Пабло Пикасо и Андре Бретон.
Картината на Кало "Двете Фриди" (Las dos Fridas) е една от най-известните ѝ творби, символизираща нейното двойно наследство и идентичност.
Въпреки физическите си предизвикателства, Кало остава яростно независима и отказа да бъде определяна от своите увреждания.
Тя е била запален колекционер на народно изкуство и предколумбови артефакти, което е повлияло на нейния артистичен стил.
Изкуството на Кало е преоткрито и получава международно признание десетилетия след смъртта ѝ, през 70-те години на миналия век.
Тя е имало сложно виждане за външния си вид, често използвайки грим и дрехи, за да изрази себе си и да прикрие физическата си несигурност.
Фрида Кало е имала множество здравословни проблеми през целия си живот, включително хронична болка, депресия и усложнения от инцидента.
През живота си тя е претърпяла повече от 30 операции, включително операции на гръбначния стълб и ампутация на десния крак.
Домът на Кало в Мексико Сити, известен като La Casa Azul (Синята къща), сега е музей, посветен на нейния живот и работа.
Тя е била наистина запален писател и дори си е водила дневник, който по-късно беше публикуван като „Дневникът на Фрида Кало: интимен автопортрет“.
Изкуството на Кало често включва символи от мексиканския фолклор и митология, като скелети и живи цветове.
Фрида Кало беше посмъртно въведена в Международната зала на славата на жените през 2007 г.
Тя умира на 13 юли 1954 г. на 47-годишна възраст, вероятно от белодробна емболия.
Последната картина на Кало, "Viva la Vida, Watermelons" (1954), е натюрморт, изобразяващ дини, които някои тълкуват като символ на живота и смъртта.
Наследството на Фрида Кало продължава да вдъхновява артисти, феминистки и активисти по целия свят, затвърждавайки статута й на емблематична фигура в историята на изкуството.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
