Един ден реших и аз да издирвам най-романтичното място на света. Прекарах часове в мислене, обърнах интернет пространството с главата надолу, разпердушиних световния атлас, свиках събрание от приятели. Но както често се случва накрая, в една самотна вечер се обърнах към детето в себе си, което винаги има най-правилния отговор.
В детските си години искрено вярвах, че най-романтичното място на света е... перонът. Добрият стар перон на всяка гара. Оказва се, че още го вярвам. Понякога се улавям как тайничко си мечтая да намеря перон, който може да говори, за да ми разкаже...
Да ми говори за любовта, надеждите, мечтите и търпението. Да ми каже броил ли е през годините всички протегнати ръце през прозореца на заминаващия влак. Помни ли всички сълзи, които е попил. Помни ли удара на всички тичащи по него стъпки, гонещи малката точка, в която се е превърнал влакът.
Да ми разказва истории с щастлив край. И такива с тъжен. Да ми каже колко искрени думи е чул и колко надежди е приютявал. Да ми каже какво е да виждаш най-истинските целувки и най-силните прегръдки. Да ми каже през колко нощи е бил дом на влюбени, чакащи души.
Да ми разкаже колко романтични филми е вдъхновил. И заедно с колко разбити сърца е страдал. Помни ли колко трудно се разкъсват две влюбени, преплетени ръце и виждал ли ги е да се събират отново. С колко самотници е разговарял, с колко е плакал, с колко се е смял, колко са се връщали.
Един перон ми стига. Да проговори и да ми каже, че любовта съществува, защото той я е виждал. Виждал е всички нейни лица, нейните радости, болки, илюзии, мечти. Виждал я е по-жива от всякога, виждал я е и как умира. Перонът най-добре познава любовта, знае колко силна може да бъде, колко красота и колко тъга носи със себе си.
За перона няма романтичен сезон. За него няма значение дали любовта ще бъде облечена в лятна рокля на цветя или ще носи романтична зимна шапка, с ръкавички и зачервено носле. Дали ще развява копринен есенен шал или ще държи букет от пролетни цветя.
И някак ми е мъчно за добрия стар перон, прашния перон, който днес е позабравен и изместен от студени, стъклени, мраморни терминали, пълни с екрани, стерилна чистота и модерна строгост. Но той ще остане най-романтичното място на света, защото както балканът и морето пазят своите тайни, така и перонът пази своите истории, най-романтичните истории за любовта.
И тъй като често търсим пейките с най-хубава гледка, няма как да подминем и тези. Перонът си има пейки с най-чудната гледка - човешките съдби, емоции, истории. Пъстра и шарена гледка си имат - с малко любов, с малко тъга, с малко радост, с малко надежда.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
