Възрожденска красота, стари занаяти и полъх от миналото - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Възрожденска красота, стари занаяти и полъх от миналото

Текстът участва в конкурса за авторски материал на Peika.bg

Архитектурният културно-исторически резерват Трявна е градът, в който съжителстват минало, настояще и бъдеще. Градчето е разположено в подножието на Тревненска планина и в неговата прегръдка живеят около 9 000 души. Събрал в себе си част от миналото, за което свидетелстват самобитната архитектура и запазените къщи от епохата на Възраждането, Трявна притежава също така модерен, съвременен вид, което я превръща в притегателен център за посетителите.

Възрожденското градче представлява прекрасно място за отдих и начин за бягство от забързаното ежедневие на големия град. Трявна ежегодно привличащ хиляди туристи със своята спокойна атмосфера и усещане за безвремие. Тя е и мястото, където навсякъде се усеща аромат на кафе, приготвено върху пясък.

Пътешествието ни в китното градче да започва от площад „Дядо Никола“, който е единственият запазен възрожденски площад в България. Красивата бяла Часовникова кула и символ на града гордо извисява снага, а Стария мост (наричан още Гърбавия мост), построен от Димитър Серпов през 1844-1845 г. допринася за цялостния старинен облик и ни оставя с усещането, че се намираме в друга епоха.

Първата ни спирка е "Старото школо". Построено в годините 1836 – 1839 г., то е едно от първите светски училища, в което в продължение на 8 години е преподавал бележитият български поет, писател, публицист и обществен деятел Петко Славейков. Известно е и с името „Славейковото школо“. На втория етаж можем да разгледаме автентичния му вид – възстановка на класна стая, в която откриваме чинове за ученици. Най-напредналите са седели на последните две редици, учили се да пишат с перо и върху хартия. В допълнение на заобикалящата ни автентична красота, в двора на школото са изложени многобройни красиви дърворезби от местни творци.

Следващата ни спирка е къща-музей „Петко и Пенчо Славейкови“. В периода 1853 – 1876 г. е живял даровитият ни поет и възрожденски деятел Петко Славейков, в къщата е роден и неговият син Пенко Славейков. В музея са изложени експозиции на житейския път на баща и син Славейкови, както и най-бележитите им произведения.

Възрожденска Трявна е известна и със своите стари занаяти. Иконопис, дърворезба, зографско изкуство и многобройни дюкянчета, предлагащи ръчно изработени изделия на тревненски творци и майстори, както и занаятчийски работилнички срещаме на всяка крачка в старинния квартал на града. Няколко са къщите-музеи, които си заслужава да бъдат посетени. Тревненското архитектурно наследство намираме в къщите-музеи Калинчевата (1830 г.), Добревата (1834 г.), Сергевата (1841 г.), Киревата (1851 г.) и Райковата (1846 г.) – обявена за паметник на културата с национално значение.

Задължително е да посетим и Даскаловата къща, наричана „къщата с незалязващите слънца“. Създаването, в продължение на 6 месеца, две слънца са забележителни по стил и изработка и се считат за връх в резбарското изкуство, което без съмнение прави къщата-музей задължителна за посещение.

След изморителната, изпълнена с впечатления разходка, е време за глътка „кафе на пясък“. Автентичната обстановка, която откриваме във „Възрожденското кафене” е допълнена от музиката, съответстваща на духа и времето, в което са живели българите през 19-ти век. Под звуците на стари градски песни се носи аромат на бяло сладко и мирис на добре изпечено кафе. Сякаш се намираме в друга епоха, в която времето е спряло, а в същото време кипи живот.

Преминавайки по Гърбавия мост и старите калдъръмени улички на всеки ъгъл се натъкваме на дюкянчета, стари постройки и история. Освен със своите старинни сгради, мостове и църкви, Трявна е изпълнена и с много легенди. Една от тях разказва за любовта между млад резбар и красива тревненска девойка. Израз на тяхната любов е мраморната чешма, построена в чест на девойката от младия момък. Днес ромонът на течащата вода тихо приканва уморения пътник да отпие от живителната течност. Вярва се, че всеки, който отпие от тази чешма, отпива и глътка от тази любов. А сърцето неизменно остава там, сякаш легендата за Любовната чешма оживява.

Автор: Вероника Иванова

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин