Във впечатляващото илюстрирано издание на„Магията на реалността“ еволюционният биолог превежда магията на езика на реалността.
Едва ли има човек, който да разкаже по-убедително и по-вдъхновяващо историята на вселената, на еволюцията, на митовете от биолога и хуманист Ричард Докинс („Наука в душата“, „След Бог“, „Себичният ген“, „Делюзията Бог“ ). Едно от светилата в съвременната наука, преобърнало представите на света за гените и мемите („meme”), се отправя на изумително приключение, разкриващо „Магията на реалността“.
Впечатляващото издание на „Магията на реалността“ търси отговори на някои от най-енигматичните въпроси пред човешкото съзнание. А тяхната красота оживява с майсторските илюстрации на Дейв Маккийн. Кога и как е започнало всичко?От какво е направена светлината?Защо има толкова видове растения и животни? Сами ли сме във вселената?
„Разказът“ на Докинс започва с някои от най-популярните митове, които и до ден днешен живеят в мисленето ни, за да ги обясни чрез научните процеси и феномени, които стоят зад тях. И да докаже, че понякога фактите могат да бъдат по-вълшебни и невероятни и от най-грандиозните фантазии. Преминавайки от раждането на вселената, през произхода на звездите и планетата, през съдбата на динозаврите, обяснението на природни явления като цунамитата и земетресенията, та чак до философски въпроси като тези съществуват ли чудеса – тази красива книга не се опитва да даде готови отговори, а по-скоро дава различни модели за интерпретация, които да се превърнат в тест за нашето въображение и здрав разум. Защото понякога това, което е невидимо за очите ни, не е плод на друго, освен на магията на самия живот.
Така например атомите винаги са съществували, но ние едва отскоро знаем за тяхната същност, а потомците ни вероятно ще научат за тях още много неща, които засега не знаем. Това е чудото на науката: тя продължава да прави нови и нови открития. Което не означава, че следва да вярваме на всичко, за което някой си мечтае. Защото има милион неща, които можем да си представим, но е малко вероятно да бъдат реални.
Интригуваща, информативна и безкрайно увлекателна, „Магията на реалността“ открехва вратата към тайните на Вселената за малки и големи и се превръща в безпогрешен инструмент, с който сетивата ни да усетят истинската, могъщата красота на света, който ни обгражда.
Из „Магията на реалността“от Ричард Докинс с илюстрации на Дейв Маккийн
Бавната магия на еволюцията
Превръщането на един организъм в друг ей-така отведнъж, като в приказките, наистина би било в сферата на фантастичното. И все пак сложни организми съществуват. Как тогава са възникнали? Как са се появили жабите и лъвовете, бабуините и баобабите, принцовете и тиквите, ние с вас? През по-голямата част от историята на човечеството това е объркващ въпрос, на който никой не смогва да отговори задоволително. Затова хората си измислят най-различни митове. Докато отговорът най-сетне не се появява през XIX век, и то по блестящ начин благодарение на един от най-великите учени, живели някога – Чарлз Дарвин. Ще използвам останалата част от тази глава, за да обясня теорията му накратко и с думи, различни от неговите Сложните организми от рода на хората, крокодилите и брюкселското зеле не се появяват внезапно, с един замах, а постепенно, стъпка по стъпка, така че на всеки следващ етап се наблюдават едва доловими разлики. Да речем, че искате да получите жаби с дълги крака. Като за начало най-вероятно ще подберете нещо, наподобяващо крайната ви цел – примерно жаби с къси крака. Ще огледате късокраките си подопитни екземпляри и ще измерите крайниците им. Ще подберете няколко мъжки и няколко женски, имащи малко по-дълги крака от събратята си и ще ги оставите да се чифтосват помежду си, като същевременно ги държите настрана от останалите. Скоро ще се родят попови лъжички, които ще пораснат и ще се превърнат в жаби. Вие отново ще измерите краката им, ще подберете онези мъжки и женски, които имат по-дълги от средните, и ще ги оставите да създадат поколение. След като повторите операцията около 10 пъти, вероятно ще започнете да забелязвате нещо интересно. Средната дължина на краката на вашата популация от жаби вече значително ще надвишава тази на изходната популация. Може дори да се окаже, че всички индивиди от 10-ото поколение имат по-дълги крака от първото. А ако 10 поколения са недостатъчни за постигане на целта ви, ще продължите 20 поколения или повече. Но в крайна сметка с гордост ще заявите: „Направих нов вид жаба, с по-дълги крака отпреди“. Тук няма нужда от вълшебна пръчица и не става въпрос за магия, а за процес, наречен изкуствена селекция. Той използва факта, че жабите се различават помежду си и че тези вариации са наследствени, тоест склонни да се предават от родителите на децата посредством гените. Ако целенасочено избираме кои жаби ще се размножават и кои не, можем да създадем нов вид жаби. Звучи просто, нали? Но удължаването на краката не е особено впечатляващо. В крайна сметка започнахме пак с жаби, макар и късокраки. Да предположим сега, че за изходен материал разполагаме не с жаби, а със същества, наподобяващи по-скоро тритони. Краката на тритоните (поне задните) са много по-къси и те ги използват не за скачане, а за пълзене. Освен това имат източена форма и дълги опашки, докато жабите изобщо нямат опашки. Мисля, вече се досещате, че при достатъчен брой поколения можем да променим популацията от тритони в популация от жаби, ако милиони пъти търпеливо избираме онези мъжки и женски, коитоповече наподобяват жаби, и ги оставяме да се чифтосват, като същевременно пречим на останалите да го правят. На никой етап от процеса няма да забележим драстична промяна. Всяко поколение ще изглежда почти като предното, но въпреки това с течение на времето дължината на опашката ще намалява, а на задните крака ще се увеличава. Докато накрая най-дългокраките и късоопашати индивиди не започнат да подскачат, вместо да пълзят. И така нататък. В сценария, който току-що описах, ние се поставяме в ролята на селекционери, избиращи кои индивиди ще се размножават, за да постигнат определен резултат. Фермерите прилагат тази техника от хилядолетия, за да получат животни и растения с по-висок прираст, по-устойчиви на болести и т.н. Дарвин първи се досеща, че принципът работи и в отсъствието на селекционер, който да прави отбора. Че всичко се случва естествено по простата причина, че някои индивиди оцеляват достатъчно дълго, за да дадат поколение, понеже са по-приспособени от другите. Съответно техните потомци наследяват гените, помогнали на родителите им да оцелеят. Независимо дали става дума за тритони, жаби, таралежи или глухарчета, винаги ще има екземпляри, по-добри в оцеляването. Ако са нужни дълги крака (да речем за жабите и скакалците, бягащи от опасност, за гепардите, преследващи газели, или за газелите, спасяващи се от гепарди), то по-дългокраките индивиди ще имат помалка вероятност да умрат, също както и партньорите, с които се чифтосват. С всяко поколение шансът гените за дълги крака да се предадат нататък ще става все по-голям и ще се разпространява из цялата популация. Така ефектът ще е абсолютно същият, както ако интелигентен селекционер подбира индивидите за разплод – с тази разлика, че не говата намеса не се изисква. Всичко се случва естествено, от само себе си, като автоматична последица от оцеляването на едни индивиди и гибелта на други. Ето защо процесът се нарича естествен отбор. При достатъчен брой поколения предците, приличащи на тритони, се превръщат в потомци, приличащи на жаби. При повече поколения предците, приличащи на риби, се превръщат в потомци, приличащи на маймуни. А при още повече поколения предците, приличащи на бактерии, могат да се превърнат в потомци, приличащи на хора. Което и се случва. Това е историята на всяко животно и растение, живяло някога. Броят на необходимите поколения е по-голям, отколкото можем да си представим, но светът има достатъчно време на разположение. От вкаменелости знаем, че животът се е зародил преди повече от 3500 милиона (3,5 милиарда) години, като оттогава насам е в постоянно развитие. Именно това е великата идея на Дарвин, наречена еволюция чрез естествен отбор. Тя еедна от най-важните идеи, хрумвали на човешкия ум, и обяснява всичко, което знаем за живота на Земята. Понеже е толкова значима, ще се върна към нея в следващите глави. Засега е достатъчно да разберем, че еволюцията е много бавна и постепенна. Всъщност именно постепенността ѝ позволява да прави сложни неща като жаби и принцове. Магическото преобразяване на жабата в принц няма да е постепенно, а внезапно и именно това го изключва от сферата на реалността. Еволюцията е истинско обяснение, за което има реални доказателства. Всяко твърдение, че сложните форми на живот са се появили внезапно, е просто измислица, не по-различна от приказката за феята и нейната магична пръчица. Що се отнася до тиквите, превръщащи се в карети, подобни явления са също толкова невероятни, колкото и историите за жабите и принцовете. Каретите не еволюират по естествен път, но и те, подобно на самолетите, кирките и лопатите, компютрите и кремъчните върхове на стрели, се създават от хора. Човешките ръце и мозъци са плод на естествения отбор точно както опашките на тритоните и краката на жабите. И след като веднъж са се развили, те са станали способни да проектират и създават карети и камбани, саби и симфонии, чорапи и часовници. За сетен път всичко се обяснява красиво и просто, без трикове и магии. В останалата част от тази книга искам да покажа, че реалният свят, погледнат от научна гледна точка, също има своята магия – онази, която нарекохме поетична. Нейната вдъхновяваща красота е още по-вълшебна, защото е открита и разбираема. В сравнение с нея свръхестествените магии и сценичните трикове изглеждат евтини и банални. В магията на реалността няма измама. Тя е просто истинска и прекрасна.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
