Текстът участва в конкурса за авторски материал на Peika.bg.
Пристигаме във Виена рано сутринта на 8 декември 2008 г. Разполагаме с един ден да разгледаме част от австрийската столица. С приятелката ми Ели слизаме от автобуса и правим първите си стъпки на виенска земя. От сутринта времето е на наша страна. Слънцето изгрява смело, а на хоризонта няма облаци, които да го засенчат. Температурата варира между 10˚-15˚ градуса, което предразполага за туристически обиколки през зимния сезон.
Едва прохождайки през града, стигаме до виенския традиционен коледен пазар. Той се намира между музеите близнаци – Музей на историята на изкуството и Природонаучен музей, проектирани от един и същ архитект. Стилът, в който са направени е Неоренесанс. Музеите са с идентичен екстериор и са с лице едно към друго. Между тях на площад Мария-Тереза се намира коледният пазар, който допринася за празничното настроение.
По традиция всяка година от средата на ноември до Коледа най-красивите виенски площади се превръщат в коледни пазари. Многобройни дървени къщички предлагат на посетителите си оригинални подаръци, красиви играчки за елха, сувенири, сладкиши и топли напитки. Разноцветни коледни лампи и красиви елхи създават светеща приказна страна.
В един миг цялата коледна атмосфера ме пренася извън реалността. Въображението ми моментално заиграва в съзнанието ми и превръща пазара в коледното селище на Дядо Коледа. Дървените къщички се превръщат в малки работилници на елфите, които подготвят подаръци за децата по света. Музиката и мирисът на щрудел засилват илюзията и в края на селището очаквам да срещна самия белобрад старец. Но той не се появява, а шумът на колите от улицата в края на площада ме връща в реалността. Обръщам се към Ели и в погледа й разбирам, че тя също се събужда от завладялата я магия на коледния свят.
С пълни сили продължаваме напред и не след дълго пред нас се извисява величественият императорски дворец Хофбург. Прекрачваме през огромните му порти и навлизаме в света на Хабсбургската династия. Дворецът Хофбург е бил дом на едни от най- влиятелните личности и владетели на австрийската империя. Днес той е официалната резиденция на австрийския президент.
Невероятната красота на двореца, ни изпълва с желание да научим историята на Хофбург. Да се запознаем с поколенията аристократи, обитавали внушителната сграда и да разгадаем тайните останали векове наред. Разхождайки се покрай двореца, се чувстваме сякаш сме били част от този свят и ни е дълбоко познат. Представяме си какъв е бил животът на аристократите и се пренасяме отново във фантазиите си. Пленителната гледка, на която сме свидетели ни оставя безмълвни. Тя изпълва душата ни с емоция.
Извървяваме императорската земя и стигаме до Виенската държавна опера. С настъпването на ранната зимна нощ, стотиците светлини по сградата й придават бляскав вид и я открояват от сградите наоколо. Виенската опера е проектирана в Неоренесансов архитектурно–художествен стил, който ни връща във времето на Ренесанса.
Света на музиката продължава да бъде с нас и на улица Кертнерщрасе, на която се намира виенската „Алея на славата”. На не със звезди са удостоени видни творци като Джузепе Верди, Леоние Рисанек, Ханс Кнапертсбуш, Артър Рубинстайн.
След края на звездната „Алея на славата”, продължаваме по Кертнерщрасе, а коледният дух отново ни завладява. Наоколо се усеща трескава подготовка за празниците. Луксозните магазини, покрай които минаваме са препълнени, а немски коледни песни огласят улицата.
Кертнерщрасе ни отвежда до самия си край и след няколко минути стигаме до катедралата „Свети Стефан”. Тя е един от символите на Австрия и е сред най-големите забележителности на Виена. С пристигането ни до катедралата приключва и нашето еднодневно приключение в невероятната Виена. Качваме се в автобуса и отново поемаме по своя път.
Като дето обичах да чета „Алиса в страната на чудесата” и винаги съм мечтала да открия вълшебен и магичен свят. След този ден прекаран във Виена разбрах, че вълшебният свята, за който съм си представяла, е навсякъде около мен. Нужно е да смесиш реалността с малко фантазия и мечти. Така пътят към страната на чудесата се отваря право пред теб.
Този ден ме мотивира да пътувам и опознавам света, без да си поставям бариери спрямо различните култури в обществата, етноси и религии. Вдъхновява ме да изследвам, защото чудесата са навсякъде около нас и чакат да поемем първата си крачка към тях. Изгарям от желание да се изправям пред нови приключения. Да изпълвам всяка свободна минута от деня, да изучавам света, чудесата на природата, животните и обществото. Защото планетата Земя е нашият дом, а когато човек я опознае, той ще я обикне.
Автор: Евелин Христова
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
