Това е продължението на пътеписа "Виетнам и Кралство Камбоджа" на Диана Маринова. Първа част можете да прочетете тук.
Какво е Южен Виетнам без плуване с плоскодънна лодка до делтата на Меконг?
Но първо, преди да се качим на лодките, се разходихме из овощната градина на крайречно рибарско селище. Овощна градина от пумело, джак фрут, ананаси, нони, кокоси, банани, хибискуси, жасмин. Градините на Меконг, реката-майка, която се ражда в Тибет, минава през Китай, Мианмар, Лаос, Камбоджа, Тайланд, с последна спирка Южен Виетнам. Над 4000 км пътешествие през шест страни.
Пихме зелен чай, поднесен с пчелно млечице и прополис, добит в селището. Видяхме как се приготвят сладки от кокос, по-смелите си метнаха на врата за снимка един няколко метров питон- домашен любимец. Попяха ни самодейни певци и певици – от рибарското селище, почерпиха ни отново с плодове и чай от джинджифил, хапнахме и пържена риба в близост до моста на маймуните, където, ако силно те напира да се жениш, трябва да минеш с колелото си на гърба.
За какво са кръстопътищата? За да се кръстосат пътищата - на нашата група и група виетнамски католици с бели шапки, на която се натъкнахме, разхождайки се из градината. Спонтанната ни среща бе придружена от много смях и музикален поздрав от виетнамската братска група. Защото знаем, че щастливите хора са добри! Решихме учтиво да отговорим на братския поздрав с единствената песен, която разучихме от гида ни в Ханой – познатата „Виетнам – Хо Ши Мин” - eто, това имах предвид, когато по-горе казах, че трябва да се пее само на север – тук само мълчаливо ни изслушаха – с две думи не ни се получи.
Приключението Меконг
Жената- лодкарка, която с радост ми показва скромния си дом, в който с мъжа ѝ, също лодкар, отглеждат 4 дечица. Най-силните и важни уроци получаваме, когато сме на път. Обикновено те са ни поднесени в картина, дума, реакция. Пътуването е вихър на всички сетива, торнадо, което отвява воала на всяка маска, заблуда, его. Уроците са ни поднесени по най-убедителният начин - собствено преживяване.
И полет – този път до Кралство Камбоджа.
От днес в приключението Индокитай се включва активно и Кралство Камбоджа - естествено с лотоси, усмихнати личица, бира Ангкор, пържени вкусотии като жабки, ларви, паяци и други подобни неустоимо "привлекателни" гурмета. И масажи, които не само са много яки, но и става голяма веселба.
Трудно ми е да разказвам за Камбоджа. Толкова емоция, толкова пресивно въздействаща красота, а толкова малко думи.
Точно, когато пиша тези редове, ми звънна телефонът. Една жена иска да я посъветвам къде да пътува. Как къде – Виетнам и Камбоджа, казвам аз. „Ама Камбоджа ми звучи много страшно”, отговаря жената. А какво знаете за Виетнам, за Камбоджа, за Мианмар? Защо според вас те се наричат перлите на Индокитай? Не трябва ли да се информираме повече, преди да предприемем пътешествие?
А пътешествие до Камбоджа не е просто пътешествие. Не трябва да се квалифицира като такова. Това е пътешествие до друга възхитителна и причудлива планета – в буквален смисъл!
В миналото Ангкор е бил столица на Кхмерската империя. От IX-и до XIII-и век империята се е разпростирала от Виетнам до Бенгалския залив и е била една от водещите сили в Азия. Хипотезите относно причините за изчезването на Кхмерската империя обаче сe разминават. Това, което се знае със сигурност, е че около XV-и век районът на Ангкор остава пуст.
Чудесата му са в неизвестност за външния свят до 1860 г., когато по случайност французинът Анри Муо се натъква на това скрито в обятията на джунглата съкровище. Един съвършено конструиран и построен свят с необяснима за времето си технология, съобразен с геомагнитните, физически, космически, математически науки, технология, недостижима дори за съвременните архитекти. Думите не стигат да се опише мащабът на Ангкор Ват.
За строежа му са използвани 5 милиона каменни блока с тегло между 2 и 10 тона, докарани от кариери на десетки километра от това място. А богато инкрустираните с барелефи стени с дължина над 1.2 км и включват над 11 000 фигури- гледка прехвърляща човешкото въображение. С много тъга камбоджанският гид ни показва обезглавените и осъкатени статуи на Буда, чиито части са отнесени от китайците за продан на колекционери по време на режима на червените кхмери на Пол Пот и Иънг Сари. Благодарение на Англия, която откупува от антиквари 3 статуи на Буда срещу 3.5 милиона долара, днес те отново са в храма. Монаси в оранжево изкачат пред погледа от някой коридор и потъват в друг. Колко са красиви на фона на сивите, позеленели от времето стени на Ангкор Ват!
Океан от история, традиции, природа и архитектура бе погълнал съзнанието и чувствата ни. Езерото с лотосите, в което се отразява с величествена строгост храмът; сергията на безръкия художник, от който си закупих картина- рисунка на храма, поднесена ми от неговото красиво 2-3 годишно момиченце; гривната-амулет от червен конец, която ми върза на ръката будистка на достолепна възраст; пъстрите хора от цял свят; компасът, който доказва съвършенството на гения на древните архитекти; луната, която знае точно къде да застане по време на пролетно и есенно равноденствие, като очертава сакрален ореол около храма; 360-годишната черница застинала в силна прегръдка с руините, отпусне ли я, храмът ще рухне; целувката, която ми подари Буда в този ден, един от 200-те усмихнати Буди в храма Байон.
Тук е запазен и най-големият плувен басейн в света (700х400м) от 1181 г. на крал Джайвараман (името му означава Бог на победата, двете му законни жени – Джаджа деви и Индра деви и 1000-те му наложници.
Посетителите на Ангкор Ват и Ангкор Том наброяват до над 2 милиона годишно, а обектът е под защитата на ЮНЕСКО като световно наследство и едно от чудесата на света.
На сутринта бяхме готови (с нежелание) за път към аерогарата – посока България.
Спряхме за половин час до едно крайпътно „заведение”, състоящо се от маса с мушама и тухла-огнище, върху която в очукан тиган една сръчна камбоджанка приготвяше местните гурмета – препържени жабки, бръмбари, ларви, тарантули. Вкуснооо! Така поне каза нашият камбоджански гид. Тайната за оцеляване на азиатците - яде се всичко, което лети, пълзи, плува и ходи.
И още една кратка спирка в много симпатична фабрика за коприна - за последни покупки за спомен и фреш от ананас.
Летище, полет, завръщане, две седмици незабравими емоции! Въпреки че не обичам клишето "незабравими", те наистина са такива.
Както обичам да казвам - диамантите са завинаги, но завинаги не е за всеки! Искрено желая на всеки, чиято душа е жадна за пътешествия - пътувайте, пътувайте до близката река, планина, село, но пътувайте! Това дава смисъл на тялото и мотивация на духа да се чувства в кондиция и вечна младост.
Мечтата е първата и най-важна стъпка към едно осъществено пътуване!
“Правиш или не правиш. Опитвам се - няма!"
***
Текстът и снимките са ни любезно предоставени от Диана Маринова за рубриката "Стани автор". Изпращайте ни и вие пътеписи, разкази, съвети от вашите приключения на info@peika.bg.
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
