Наскоро открихме Виктор Янулов и неговия блог "Странстването на един архитект". Чрез неговия разказ ви срещнахме с есента в Дивия Северозапад на България, а сега ще ви запознаем и със самия Виктор.
- С какво се занимаваш от понеделник до петък?
- Доста интересно е ежедневието през работната седмица, работя като архитект и така да се каже проектирам живота на хората, докато проектирам своя собствен. Работата си е натоварена, затова е важно колкото е усилието на работа, два пъти повече да е почивката в уикенда.
- Къде може да те намери човек през уикенда?
- Това е въпрос на който е трудно да се отговори, просто защото и аз не знам накъде ще ми дойде да тръгна, като цяло най-малко си стоя вкъщи, важното за мен е да се пътува, а дали с кола, колело или пеш, няма никакво значение.
- Без какво никога не тръгваш на път?
- Без желанието, то е най-важното, ако няма желание няма никакъв смисъл, но за щастие до сега никога не е липсвало желание за път. След това основно средство е фотоапаратът и бележникът за записки, за да мога след като се прибера, да пусна поредната нова статия в блога.
- За колко време си стягаш багажа?
- Може да се каже, че той винаги е стегнат, отварям шкафа с нещата за път, първата раница и дим да ме няма.
- Кое е първото нещо, което правиш, когато стъпиш за първи път на ново място?
- Да дишам, да усетя атмосферата на даденото място, да се слея с него и тогава започва голямото снимане.
- Кое е мястото, което непременно искаш да видиш преди да умреш?
- Целият свят.
- Какво включва за теб идеалното пътуване?
- Щом в изречението има думата пътуване, значи ще е идеално.
- Кое е най-необикновеното ти преживяване по време на път?
- Доста е трудно това да се опише. Имам няколко по-големи пътувания за мен, едно от тях беше пред 2012 г. изкачвахме връх Арарат (5165 м н.в.) в Турция, бяхме с водач кюрд, който не знаеше английски, ние не знаехме турски и за 3-4 дни не си казахаме почти нищо, изгубихме се на 30 август в снежна буря... и така, все пак беше много забавно. Друго, което ми се е запечатало, е от тази година в Испания, посоката е Мадрид – Памплона с колела. В малко селце спяхме да си купим нещо от един магазин и седнахме на пейката отпред да починем. Когато затвори магазинът, продавачът ни подари две франзели, каза "По-добре вие ги вземете, аз така или иначе нямам какво да ги правя". Това нещо много ми се запечата в съзнанието, тази човечност... радвам се, че още я има.
- За къде не би отказал еднопосочен билет?
- За никъде. И все пак си обичам страната, колкото и трудно да е да се живее тук, сърцето ми е тук, има места, на които само като стъпя и ми се насълзяват очите, душата ми се отваря, България е прекрасна страна.
- Къде е пейката с най-хубавата гледка?
- Пейката на любовта. Оттам няма място, което да не е прекрасно.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
