Естонският град Вилянди е известен като града с белите рози.
В разгара на лятото пред сградата на общината се простира килим от повече от 700 бели рози, като там дори се отбелязва и празника на бялата роза. Това обаче разбрах едва по-късно, а през цялото време дотогава смятах, че безспорния символ на това приблизително 17-хилядно градче е ягодата. Сега ще ви кажа защо...
Още с пристигането си във Вилянди насреща ви се изпречва не какво да е, а една голяма, сочна ягода, с която просто няма как да не се снимате.
Оказа се, че и да пропуснете, няма да е фатално, тъй като из града има още седем такива. В сувенирните магазини пък могат да се намерят ягоди под всякакви форми - картички с ягоди, ключодържатели-ягоди и дори обеци-ягоди. И така, за мен Вилянди се превърна в града с ягодите.
Ако се чудите откъде тази страст по ягодите, ще поясня, че са вдъхновени от картина на естонски художник, изобразяваща хора, които сладко си похапват ягоди. Явно това се оказва доста добра идея, тъй като червените плодчета така повдигат настроението, че просто няма как да не се усмихнеш, когато ги видиш. От друга страна, първото впечатление, което градчето оставя, е за място, където те очакват неподозирани изненади. Това приятно чувсто е примесено и от спокойствието, което лъха от всеки ъгъл, било заради малкото жители или пък заради старите дървени къщи, които те връщат назад във времето.
Тишина и зеленина, абсолютна подреденост и чистота - попадаш в приказка.
Вилянди определено е място за любителите на разходките и природата, на спокойствието и тишината, тъй като е разположен на брега на едноименното езеро, а из самия град има множество паркове (като този на музикалните инструменти, изработени от големи дървета) и зелени площи, приютяващи различни растителни видове.
Градчето не предлага много забележителности, което е нормално за размерите му. Въпреки това е удоволствие да се разходиш сред зеленината, докато пред теб се извиси църквата Свети Джон, внушителна както отвън, така и отвътре. Църквата Свети Паул също заслужава внимание.
Централно пък се издига старата водна кула, която понастоящем не се използва, но около нея в почивните дни се организират един вид гаражни разпродажби, или по нашему - битаци, на които местните изваждат едва ли не цялата си покъщнина с надеждата да продадат нещо. Всъщност всичко това е много приятно, а глъчката и пазаренето за момент или два могат да те върнат към нашите балкански ширини.
Из градчето има малки магазинчета, кафенета и пицарии, а кукленият театър е друго посещавано място от малки и големи. И тъй като юли месец наближава, сега е момента да ви кажа, че именно във Вилянди по това време се организира така наречения Viljandi Folk Music Festival. Това е най-мащабният годишен музикален фестивал в цяла Естония, но не е единственият, организиран на територията на градчето.
След още 10-на минути вървене из парковете на Вилянди, стигаме и до може би най-голямата забележителност, а именно руините на замък, издигал се там преди доста години.
Гледката е уникална, тъй като в един момент се озовавате на брега на езерото, а зеленината не спира да ви обгражда. Пътят до там преминава и по висящ мост от далечната 1931 г., дълъг 50 м и издигащ се над дълбока около 15 м долина.
Любопитството, разбира се, ни отведе и до самия бряг на езерото, който често е посещаван от рибари. Както и в други градове в Естония, всеки излаз на вода бива наричан "плаж", а застланият пясък допринася за усещането, че наистина сте на брега на морето. Ако не сте фенове на риболова, а сте мераклии да се пораздвижите, точно там са обособени площадки и тенис корт. С други думи, във Вилянди има за всекиго по нещо.
На връщане преминаваме по други тихи улички, за да усетим атмосферата на града за последно. Виждаме още 3-4 ягоди и се сбогуваме с цветните дървени къщички по тесните улици. Näeme varsti, Viljandi!
*
Текстът е изпратен от Ирена Чакърова за рубриката Стани автор. Споделете и вие пътешествията си на info@peika.bg.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
