Невинаги пътуванията ми по света са били свързани със забележителности. Често пъти историите, които разказвам на приятели, са се случили някъде там около известните туристически места. Такива например са моите емоции с влаковете.
Първият път, когато бях глобен, се случи по трасето Триест - Венеция. Доволно купили билет, с моите приятели се паркирахме удобно във влака и се подготвихме за около двучасово пътуване. Малко по-късно гордо представихме билетите си на добре изглеждащ италиански кондуктор, който искрено ни се зарадва, тъй като не само, че бяхме нередовни пътници, а бяхме платили за по-скъп и по-бърз влак, а се бяхме качили на по-евтин, по-бавен и такъв, който изминава около 100 км в повече. За това удоволствие платихме около 15 евро глоба върху билетите, които ни струваха около 7. Чудесно, нали?
Вторият път се оказа отново в Италия. Този път, внимавайки за това къде точно се качвам, стоях леко на тръни до момента, в който не дойде кондукторът. Разбира се, бях сигурен че няма грешка, но все пак... се оказах нередовен. За кратко си мислих, че съм част от реалити предаване за глупаци, но се оказа че при предното ми глобяване кондукторът не беше пояснил факта, че билетите се маркират в маркиращо жълто устройство на всеки перон. Така билетът ми беше правилния, но все така нередовен.
Третата история е най-емоционална от всички... най вече за полицията. Слязохме на гарата в Кеймбридж и още от перона видяхме известен магазин, който търсихме. По необяснима причина тръгнахме към него директно по перона. Също по необяснима причина, след като перонът свърши, продължихме по релсите, а и магазинът вече беше близо. След още няколкостотин метра прескачане на траверси и стрелки един железничар със светлоотразителни дрехи ни засече, спря и веднага започна да говори нещо по радиостанцията си на някой от местните диалекти. Това дето казват, че по радиостанция трудно се разбират хората, защото пращи, не е вярно - те хората така си говорят. Бяхме поведени деликатно към гарата, където ни бяха устроили истинско посрещане по британски от група командоси в пълно бойно снаръжение. Чувствайки се като герои в спецакция на МВР, започнахме да обясняваме на полицаите нещо. Те ни обясняват също нещо, но обяснява ли се необяснимото? След кратка справка видяха, че сме безобидни възпитаници на някоя изостанала бивша соц република, която едва ли някога ще влезе в ЕС и ни пуснаха по живо по здраво да консумираме от западния свят с пълни шепи.
