Пирин планина е може би една от най-красивите планини на територията на България.
Почти всички маршрути в нея са истинско предизвикателство, дори за тренираните планинари. Един труден, но и невероятно красив и зареждащ, преход е пътят от Безбожкото езеро до връх Полежан. До езерото и едноименната хижа се стига с открит лифт. За семейства с малки деца е доста приятно място за по-лежерна и къса разходка или за пикник сред природата. Безбожкото езеро се намира на 2239 метра надморска височина. То е дълбоко цели 7 метра и водите му са кристално чисти.
За ентусиастите, решили да покорят връх Полежан, препоръчвам това да стане през топлите месеци от годината, когато денят е по-дълъг. За тук е необходимо човек да има известна подготовка в планината, както и да е оборудван с удобни, туристически обувки, които е желателно да са високи, до глезена, за да има максимален комфорт и стабилност на по-стръмните участъци по пътя до върха.
Връх Полежан е висок 2851 метра и изобщо не е за подценяване. Маршрутът започва от хижа Безбог, покрай Безбожкото езеро. Още съвсем в началото се „хвърляме в дълбокото“. Първите две тераси не случайно са наречени „душевадки“. С тях малко по-рязко се качва голяма денивелация и е важно да се почива по-начесто и да се пие повече вода. Изкачването им се увенчава с уникална гледка от високо към Безбожкото езеро. В този участък е добре да си починете за малко повече време и след това да продължите към върха. Следва много по-полегат участък, който минава през красиви местности и циркуси, докато се стигне до едно възвишение, което има две разклонения – наляво за връх Полежан и надясно за връх Безбог.
Тук е мястото, на което трябва да се подготвите психически за атакуване на величествения Полежан. Това, което следва е истинско изпитание за тялото и духа на всеки човек. Почти през целия останал път до върха, той е осеян със стръмни, остри скали, на които на места трябва да си помагате и с ръце или както се казва – буквално катерене на четири крака. Необходимо е всеки да бъде изключително внимателен, тъй като има парчета скали, които са по-нестабилни и се клатят.
Този участък е най-трудният от целия маршрут. Преминавайки през т.нар. „последна душевадка“ обаче, ще се озовете на самия връх, а от там гледката е наистина величествена. Всяка капка проляна пот, а дори може би на моменти и сълзи, си заслужават. Всеки качил се, многократно по пътя си е казвал, че ще се откаже и няма повече сили, но стигайки върха е благодарен на себе си, за това, че не го е направил. Бъдете много внимателни, защото горе е доста тясно и няма място за много хора.
Връх Полежан е наистина едно голямо, но и красиво предизвикателство. Той е изпитание, както за физическата ни сила, така и за духовния ни баланс. Но повярвайте ми, заслужава си усилията. Стоейки горе и съзерцавайки панорамата, която се открива пред вас, ще почувствате огромен прилив на адреналин. Чувството да се качите на някой връх, особено на по-труден такъв, е наистина неописуемо. Кара ви да вярвате, че сте способни на много повече, от колкото някога сте предполагали. И все пак да не забравяме, че не сме по–велики от планината и винаги трябва да подхождаме към нея с нужното уважение.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
