В събота сутрин в село Яврово се чува само пеенето на птичките, тук-там да излае куче и да се мерне човек по улиците. От време на време по главния път минават коли и спират на чешмата на Хайтов за студена вода на път към близките планински поляни. Чешмата се намира при оградата на селския храм, който е ремонтиран, боядисан в бяло, с безупречно подредени каменни плочи на покрива и масивна дървена порта с хлопки във формата на лъвски глави. В подземието на църквата преди е имало лечебното аязмо, чиято вода сега е изведена навън, в чешмата. Точно до църквата е сградата на читалището, където в миналото е кипяла бурна дейност, играели са се пиеси, организирали са се концерти... И да, в името на селото няма грешка, Яврово е. Само от 1966 до 1979 г. се е наричало Яворово.
От църквата тръгнете по някой от близките сокаци. Само след няколко крачки ще се пренесете десетилетия назад. Запазените къщи, градени от камъни и здрави греди, с плевни, измазани с кал, са си все още тук. Някои от тях сякаш не са помръднали и в тях и днес живеят хора. Други, изоставени от стопаните си, са с големи, тъжни дупки по мазилките и покривите, а дворовете им са обрасли с коприва с човешки бой. Единствено масивните им дървени порти се изправят достолепно с лице към кривите улички. Загледайте се в ключалките и хлопките, сред които няма да намерите две еднакви.
Ще ви направи впечатление, че и старите, и новите къщи в селото са спретнати, с подредени дворчета, с цветни лехи, които понякога надничат над главите ви от по-високите части на улицата. На всеки няколко пресечки има чешма, а водата е вкусна. Тук няма значение накъде ще поемете, не ви трябва предварителен маршрут. Просто поемете натам, накъдето ви поведе сърцето и няма как да сбъркате.
В селото се носи интересна легенда за мястото, наречено Стайкин камък. Преди години баща и дъщеря отишли на нивата, където ги срещнал змей. Той взел насила момичето за жена я завел да живее на Стайкин (или Стакит) камък в една пещера. Чудила се майката как да си върне детето и решила да я покани на сватба. „Брат ти се жени, елате с твоя мъж на сватба“. Съгласил се змеят, превърнал се на пауново перо и накарал жена си да го забоде в косите си. На сватбата всички се възхищавали на красивото перо и на хубостта на момата. Когато дошло време да се вади хлябът от пещта, майката взела перото и го хвърлила в огъня. Така девойката била спасена и всички живели дълго и щастливо. Можете да попитате някой от възрастните хора в селото, за да чуете историята разказан цветно.
В село Яврово се ражда и израства писателят Николай Хайтов. Тук има и музей, посветен на него.
Полезна информация: Село Яврово се намира на около 30 км от Пловдив (тръгнете в посока Асенова крепост и след това продължете по асфалтовия път). Край селото има чудесни местности, подходящи за пикник – полянки насред боровата и буковата гора.
