Реших се най-накрая да направя обзорна екскурзия из Свещения град - да разгледам и науча нещо повече за тъй известните и почитани места в Йерусалим. Времето беше хубаво за разходка. Още по пътя екскурзоводът започна да ни разказва за историята и забележителните места на града - доста информация, която е трудно да се запомни от един път.
Да, несъмнено има доста забележителности които си струва да се видят тук. Като се започне от панорамата на Йерусалим от платформата за наблюдение. Еврейските, християнските, арменските и мюсюлманските квартали на Стария град. Стената на плача - която е основната атракция, храмът в Йерусалим и т.н.
Но да ви разкажа малко за самия Йерусалим...
За града често се говори със страхопочитание и че земята там е необикновена. Историята на това място e още по-необикновена и е изиграла огромна роля в историята на човечеството. В древността оттук са преминавали важни търговски пътища с Египет, Сирия и Месопотамия. Тук е ''люлка'' на три религии и мост между три континента. Тук лежат руините на древни цивилизации. По тези земи са бродили (или поне така се говори) пророци от стари времена. За евреите това е градът на Тората, за християните - място на чудните дела и страдания на Божия син и където всъщност са виждани неговите чудеса. За мюсюлманите – страна, откъдето пророкът Мохамед се е възнесъл на небето.
Спираме за почивка на място където се намира Музеят на еврейския войник - през времето на Втората световна война. Намира се на място, наречено Латрун, на около 15 км западно от Йерусалим. Той разказва за борбата през Втората световна война, когато враговете опитвали да изтрият еврейския народ от лицето на земята. Да, става дума за Холокоста - същия този Xолокост, с който вече няколко десетки години Израел оправдава своята ненавист към един друг угнетен народ - палестинският. Но, разбира се, това никой екскурзовод не би посмял да каже.
История в няколко реда
Тази земя никога не е било спокойно място. Войните и бунтовете, които са се водили почти непрекъснато, са казали своята дума. Според мен на света няма нито една страна, с по драматична история. Що се отнася до Йерусалим, исторически е известно че през 587 г. пр.н.е. един от вавилонските царе – Навуходоносор - го разрушава и взима в плен племето на Юда. И само 70 години след първото разрушение евреите се връщат от вавилонския плен и отново построяват града. В 63 г. пр.н.е. Йерусалим е превзет от римляните. По време на еврейската война от 66-73 г. пр.н.е, той става център на съпротивата срещу римляните, завладян и почти разрушен от тях през 70 г. пр.н.е., няма да се впускам в подробности около историята.
Скоро влязохме в града и човек има чувството, че е попаднал в друг свят, почти всички домове са построени от бял йерусалимски камък, толкова е красиво. Още с влизането в града прави невероятно впечатление мостът на Йерусалимската теснолинейка, известна като ''Ракевет а каля'', която е светлинна железопътна система (бързолинейка) с дължина около 14 км във всяка посока и има 23 спирки.
Първото място, което посетихме беше гробът на Рахел - съпруга на рав Акива, тук всеки ден идват на посещение стотици хора да се помолят и поискат благословение до огромните бетонни стени, които обграждат зданието, намиращо се на входа на Бейт-Лехем – Витлеем.
Та да продължа из града, разделен на няколко района. Първият през който минаваме, е квартал Гило, следван от кварталите Рамот, Писгат Зеев и др. И всеки един от тях е красив по своему. В самото сърце на Йерусалим е старият град, чийто вътрешен и не много голям квартал е обкръжен от здрави крепостни стени. И тук, от двете страни на улиците, си съседстват четири гъсто населени квартала - мюсюлмански, християнски, арменски и eврейски. И докато екскурзоводът ни дава обяснение, аз се оглеждам, и се шмугвам за малко в едно магазинче с надуваем снежен човек отпред. Купувам си сувенирче и се връщам при групата. Вече няколко дни се празнува Ханука и всяка вечер от празника се пали нова свещ в ханукията (светилника). Според преданието в маслената лампа в Храма става чудо и се появява масло, което гори в продължение на 8 дни, толкова колкото трябва.
Отправяме се най накрая към Стената на плача. Трябваше ми не много време да я заснема отгоре и дори ханукията се забелязва в долния десен ъгъл, но тя ще бъде запалена по късно. Невероятно зрелище е огромната и вечно прииждаща тълпа от хора, трупащи се около стената с мисълта да сложат своята молба към Бога в някоя дупчица от тази стена. Всички се молят, някои дори плачат. Всъщност тази стена е останала от Втория йерусалимски храм, разрушен от римляните, но истинското от нея са самo първите два реда тухли, а останалото е било достроено. Въпреки че се отрича това твърдение. Доближих се и я докоснах... толкова студена… не мога да се моля и говоря с една стена.
*
Текстът е изпратен от Самира Душева за рубриката Стани автор. Споделете и вие любимите си места на info@peika.bg.
Вече ви се ходи в Израел? Вижте най-добрите оферти за пътуване до Израел!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
