Един от малкото реалистични моменти в уестърн филмите са тези, свързани със затворите.
В Дивия запад затворът е бил толкова лошо място, че осъдените са давали всичко, за да избягат оттам. Някои са успявали да се измъкнат на крака, други са завършвали с дупка в себе си, а заловените са били приковавани с вериги към железни гюлета. Точно като на филм. Само че не е филм.
Най-легендарният затвор на Дивия запад се намира в югозападната част на щата Аризона, в близост до река Колорадо. За този затвор са написани множество книги, а Холивуд се е погрижил за кино-имиджа на „Юма“.
На 1 юли 1876 г. в „Юма“ стъпват първите осъдени седем души, които са влезли в килиите, които сами са построили. В следващите 33 години зад решетките е имало 3069 затворници от 21 страни, включително 29 жени.
Повечето са били отбрани от най-лошата пасмина, която е безчинствала в ничията земя на западните щати – убийци, изнасилвачи, крадци, контрабандисти и комарджии. За украса е имало и такива с присъди за странни неща като полигамия, прелъстяване или продаване на алкохол на индианците.
Предвид цялата разноцветна картинка от образи и истории зад решетките, безбрежната пустош на Запада и безнадеждността на затворничеството, не е чудно, че Холивуд е намерил "Юма" за източник на вдъхновение.
През 1957 г. режисьорът Делмър Дейвс заснема уестърна "3:10 to Yuma" с участието на Глен Форд и Ван Хефлин, а филмът се превръща в една от класиките в жанра. В римейка от 2007 г. в главните роли на добрия и лошия влязоха Крисчън Бейл и Ръсел Кроу.
Да избягаш от „Юма“ е било истинско приключение като на кино. Стената около затвора е била висока 5 метра, дебела около 2 метра в основата и около 1,5 метра на върха. Пазачите в охранителна кула са имали картечница, която е изстрелвала 600 куршума в минута с точност до 300 метра. Въпреки това, част от хората в Дивия запад са били доста по-решителни и от героите в уестърните, защото от „Юма“ са избягали 26 души през годините, като никой от тях никога не е бил заловен отново.
Тези, чийто план за измъкване се е провалял, са били застрелвани или приковавани с вериги към гюлета. По-често се е случвало второто, защото малцина са били убити при опит за бягство. Всъщност, в „Юма“ са умрели общо 1011 души, повечето не от куршум, а от туберкулоза.
Въпреки отвартителния климат с горещо време през деня и адски студ през нощта, въпреки хлебарките, черните вдовици, скорпионите и дървениците, въпреки претъпканите килии, трябва да се каже, че легендарният затвор е бил доста модерен за времето си. „Юма“ е разполагал с библиотека, болница и електрогенератор за светлина и венитлатори, които са раздвижвали въздуха в килиите през нощта.
Затворът е затворен през 1909 г., заради пренаселване, и се използва като гимназия между 1901-1914 г. След като и училището затваря врати, „Юма“ запада и местните от град Юма започнали да го разрушават за строителен материал. По време на Голямата депресия в останките му се подслонявали множество скитници и бездомни семейства.
Днес „Юма“ е щатски исторически парк и музей, в който има артефакти на затворници, оръжия на пазачи и театър, който разказва историята на затвора.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
