Да познаем – когато чуете „Сицилия”, в главата ви зазвучава Нино Рота и неговата прословута мелодийка от „Кръстникът”! Не знам доколко са горди с това сицилианците. Но и така да е, мафиозите се покриват някъде, поне през деня, и вместо тях по улиците на острова се стрелкат моторетки с космическа скорост и цветист език.
Преди да видиш хората, първо ги чуваш. Онези, които са били в Италия дълго време, знаят, че италианската интонация е като вирусите – лесно се прихваща и после трудно се отърваваш. А ако отидете в Сицилия, нещата стават още по-брутални. Не стига, че звукът е винаги на макс, ами и всяка фраза се повтаря по два пъти. Скоро и ти започваш като тях: „Бене, бене” - с провлачване и „Черто, черто” – със задължително промъркване („Добре, добре“ и „Разбира се, разбира се“). А след като благодарение на тази специфична интонационна дегизировка заприличате на местни, започват и приключенията.
Първото, което ни казаха, че е добре да се види, са вулканите. Имало Етна, имало и Еолийски острови с действащи вулкани и много вкусна паста, без която нямало как да стигнем до тези красоти. Сицилианците са така: започват да говорят уж сериозно и веднага след това изтърсват нещо, връщащо ги обратно в начална позиция на весели и безгрижни южняци, на които европейците се подиграват, но и не могат да стъпят на малкия пръст. Защо ли? Да видим:
1. Сицилианецът живее на прекрасен топъл остров, покрит с палми, лимонови и портокалови горички, които предразполагат към релаксирано и оправдано лежерно отношение към живота.
2. Имат си прекрасна кухня, която ако наречете „италианска”, ще ви се скарат. Не! „Сицилианската” паста и пица са най-добри и което е по-важно – винаги, винаги има място за още.
3. Сицилианската мода е най-добра. Тя включва: половин туба гел върху косата, шалче около врата, смъкнати джинси, така че да се види бялото D&G, и много татуировки и пиърсинги при двата пола.
4. Освен че имат най-доброто кафе, сладолед и пица в света, сицилианците разполагат и с огромно количество братовчеди, съдейки по факта, че веднага след „Бене, бене”, най-често разпознаваемата дума е „куджино” (братовчед).
И така, след седмица обикаляне на острова, спане в полите на Етна до купчина застинала лава от 1992 г. (бяха сложили гордо табелка, че е оттогава) и изучаване на местните нрави, вече можехме да се сливаме доста „бене” с пейзажа. Дори фактът, че в Палермо всички запланувани гостувания покрай сайта hospitalityclub се провалиха в последния момент, не помрачи по сицилиански айляшкото ни настроение. Валеше и валеше и се наложи да инициираме контакт. Първите рагаци, които заговорихме с провлачен акцент, ни поканиха на порция паста в техния Социален център (били комунисти и се събирали на сериозни сбирки!). На нас ни приличаха повече на срещи за ядене и пиене, но след като се наложи да гласуват дали можем да останем там да преспим или не, разбрахме, че работата е сериозна. Една вечер ни оставиха, а втора такава беше единодушно отхвърлена. Носовете ни провиснаха предвид дъжда навън, но бързо грейнахме като чухме познатото „куджино”. На Сицилия разрешение винаги има!
