Индийският град Варанаси е един от най-старите в света, обитаван без прекъсване може би още от ХІІ в. пр. н. е.
Неговото значение чувствително се повишава едва 2000 г. по-късно, когато индийският богослов Шанкарачаря обединява двете основни течения в индуизма. Към днешна дата там, на брега на река Ганг, човек може да види животът и смъртта в истинския им вид, както и да усети как най-голямата трагедия за човека е не неизбежността на смъртта, а че той може да не е живял истински, пълноценно.
Погребалните клади, където се горят телата на покойниците съществуват по тези места от хилядолетия и не са преставали да функционират. Но поклонниците не идват тук само за да умрат и да бъдат кремирани в Маникарника Гхат. Те идват да се потопят в свещените води на Ганг, за да отмият греховете си и да почетат самата река.
Най-интересното време за наблюдение на реката е призори, когато тя и построените в подстъпите към нея гати (стъпала) току-що са огрени от първите слънчеви лъчи, или на залез, когато ритуалът ганга аарти се изпълнява на Дашашвамедх Гхат. Той включва огньове, посветени на богинята Ганга. Там можете да видите и безброй дия (глинени панички) с цветя и запалени свещи, които се носят феерично по тъмнеещите води на Ганг.
Варанаси има добре развити железопътни, автобусни и самолетни връзки с останалите части на Индия, така че, ако сте почитатели на Изтока, със сигурност ви препоръчваме да посетите това необичайно местенце.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
