Един американец се завръща у дома.
Бил Брайсън, „най-смешният пътешественик на света”, американецът, приел Великобритания за своя втора родина, се завръща в САЩ след двадесетгодишно отсъствие. Резултатът е „Записки от една голяма страна” – комичен, проницателен и информативен поглед към земята на неограничените възможности.
В този пътепис възторгът на човека, преоткрил мечтите на своето детство, се преплита с удивлението от лекотата и удобството на американското ежедневие, от изобилието на стоки и услуги, от дружелюбието и непринудеността на хората.
Но Бил Брайсън нямаше да бъде верен на себе си, ако си бе спестил иронията по отношение на своите съотечественици. Независимо от това дали говори за телевизията, филмовото производство или рекламите, за прословутото американско обездвижване и странното отношение на тази нация към спорта, за забележителностите на американските данъчни формуляри, за комичните разлики между градинарството в САЩ и Великобритания, за полицията, законодателството или образованието, Бил Брайсън ще ви накара да се смеете до сълзи. И да искате пътешествието да не свършва.
Бил Брайсън е изключително популярен със своите комични и нестандартни описания на пътешествията си по света, които незабавно се превръщат в бестселъри. Роден в Айова (САЩ), Брайсън избира Великобритания за своя втора родина. Той живее и работи в Норфолк, удостоен е с Ордена на Британската Империя за своя принос към литературата, а също и с наградата “Джеймс Джойс” на литературно-историческото дружество на университета в Дъблин. Бивш ректор на университета в Дърам, в продължение на пет години Брайсън е ръководител на кампанията за защита на английската провинция. Той е почетен член на Кралското научно дружество и кавалер на Ордена на Британската империя за заслуги към литературата.
Откъс от книгата "Записки от една голяма страна":
Огромни открити пространства
Ето няколко неща, които не трябва да забравяте през целия си живот: Даниъл Буун е идиот и не си струва да отидете до Мейн от Хановър в Ню Хампшър само за един ден. Позволете ми да ви обясня.
Онази вечер си играх с един глобус (една от добрите страни на факта, че американската телевизия е ужасна е, че ви позволява да си губите времето със страшно много нови неща) и бях леко изненадан, когато открих, че в Хановър съм доста по-близо до старата си къща в Йоркшир, отколкото до много други части на САЩ. И в действителност, оттук, където съм в момента, до Ату, най-западния от Алеутските острови в Аляска, е почти седем хиляди километра. Казано по друг начин, вие сте по-близо до Йоханесбург, отколкото съм аз до най-отдалечените части на моята страна.
Разбира се, бихте могли да възразите, казвайки, че Аляска не е подходящ пример, тъй като оттук дотам не е чисто американска територия, но дори и да се придържаме само към чисто континенталните части на САЩ, разстоянията са наистина впечатляващи. Разстоянието от моя дом до Лос Анджелис е точно толкова, колкото от вашия до Лагос. С една дума, тук говорим в големи мащаби.
Ето и още един приковаващ вниманието факт, що се отнася до мащаби. През последните двайсет години (период от време, през който, заявявам официално, се размножавах другаде) населението на САЩ се е увеличило почти толкова, колкото е населението на Великобритания. Това наистина ме удивлява, най-малкото защото не знам къде са се дянали всички тези нови хора.
Забележителното на Америка, особено ако дълго време сте живели в уютно местенце като Великобритания, е колко огромна и празна е голяма част от страната. Помислете: Монтана, Уайоминг, Северна и Южна Дакота са два пъти по-големи от Франция, а населението им е по-малко от това на южен Лондон. Аляска е още по-голяма, а в нея живеят още по-малко хора. Дори и нашият щат Ню Хампшър, който се намира в сравнително пренаселения северозапад на страната, се състои от 85 процента гори, а голяма част от остатъка са езера. Можете да карате изключително дълго време из Ню Хампшър и да не видите нищо друго освен дървета и планини, нито една къща или дори колиба, а доста често дори и друга кола.
Това постоянно ме изненадва. На гости ми бяха двама приятели от Англия и решихме да вземем колата и да отидем до езерата в западен Мейн. Звучеше като добра идея за прекарване на деня на открито. Единственото, което трябваше да направим, бе да прекосим Ню Хампшър, който все пак е един от най-малките щати в Америка, и да влезем малко навътре от другата страна на границата в територията на чудесния ни, населен с лосове източен съсед. Прецених, че това ще ни отнеме между два и два и половина часа.
Е, естествено вече сте предугадили най-смешното в историята. Седем часа по-късно спряхме напълно изтощени на брега на езерото Рейнджли, направихме две снимки, спогледахме се, безмълвно се качихме обратно в колата и се върнахме вкъщи. Такива неща се случват през цялото време.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
