Казват, че щастие е, когато реалността е по-хубава от мечтите.
Смея да твърдя, че Калифорния е мястото където мечти и реалност се преплитат до такава степен, че на няколко пъти си мислех дали наистина съм там или все още си мечтая преди да заспя.
Беше реалност, въпреки че неведнъж имах усещането, че изживявам дежавю. Може би заради филмите, които ме бяха срещали с пейзажите, които сега се откриваха пред очите ми... безкрайно дълги булеварди, чието начало и край не се виждаха, си правеха компания с високите палми, които се бяха устремили към слънцето.
Хора, всякакви, отвсякъде, изпълваха крайбрежната улица на Venice Beach. Имаше улични артисти, които изнасяха своя спектакъл, а на 5 крачки от тях няколко баскетболисти съвсем насериозно се опитваха да докажат колко са велики.
Скейтборди, ролери, колела... да ходиш пеш направо изглеждаше абсурдно.
Неусетно, вървейки покрай океана, стигнахме до кея на Санта Моника.
Това е мястото, където може да събудиш детето в себе си и да се качиш на виенското колело на брега на океана, да срещнеш ентусиасти, достигнали последната спирка на Route 66 или да послушаш рок музика, докато гледаш как слънцето се скрива зад хоризонта.
Гледайки към залязващото слънце, един глас вътре в мен ми прошепна
„А може би щастието е скрито между палмовите дръвчета, окъпани от златните лъчи“.
*
Текстът и снимките са изпратени от Цветислава Иванова за рубриката Стани автор. Споделете и вие любимите си пътешествия!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
