Всичко започва със сградата на Home Insurance Building, построена през 1885 г. в Чикаго. Просто десететажна сграда, но това е революция за онова време и бележи началото на ерата на небостъргачите.
Построена е по революционен метод: сградата има вътрешен скелет от стомана, което позволява стените да бъдат по-тънки и цялата конструкция да е по-висока.
Тази сграда съществува до 1931 г., когато е разрушена, за да се построи Bank of America, която стои и до днес. Същата година завършва строителството на Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк. Емпайър стейт е висок колкото десет жилищни сгради една върху друга. Това е строителният напредък на човечеството само за 46 години! Емпайър Стейт става най-високата сграда в света и запазва този статут в продължение на 39 години. Сега, малко повече от половин век по-късно, Емпайър Стейт Билдинг е на 53 място в списъка на най-високите сгради.
Човечеството се изкачва много по-високо. Най-високата сграда в света днес е Бурж Халифа, разположена в Дубай, Обединените арабски емирства. Той е висок 828 метра - повече от две сгради Емпайър Стейт една върху друга. Въпреки че небостъргачите се появяват в Съединените щати, те стават изключително популярни в Азия. Само за да го поставим в перспектива: около 80% от небостъргачите, които съществуват в света, са в Азия. А общо на континента има над 7500 небостъргача.
Страната с най-много небостъргачи е Китай- почти 3000. Защо толкова харесват небостъргачите? Е, Азия има най-голямото население в света и икономиката им се развива. Така че издигането на високо е идеалното решение за побиране на възможно най-много хора в градовете.
Но близо до Китай се намира Индия, с почти същото население. Те имат десет пъти по-малко небостъргачи, като броят им е малко над 200, като повечето от тях се намират в Мумбай. Така че защо Индия не строи небостъргачи, ако това е толкова чудесен начин за настаняване на хора?
Оказва се, че страната строго регулира строителството, като казва, че това се дължи на здравето и безопасността. Съществува доста популярна градска теория, че големите структури, които побират много хора, водят до по-висока гъстота на населението, повече анонимност в града и по-ниска безопасност на територията. И така, Индия се опитва да го избегне, като строи ниски сгради.
Проблемът е, че когато един град не може да побере всички, които искат да живеят там, градовете започват да растат хоризонтално. Освен това земята и апартаментите са много скъпи поради недостига им, така че много малко хора могат да си го позволят. Поради тази причина Индия започна да разхлабва ограниченията наскоро и сега бавно позволява да се строи малко по-високо. В момента се строят 34 небостъргача.
Знаете ли кое друго място също отказва да строи небостъргачи? Европа. Само в Ню Йорк има повече небостъргачи, отколкото в цяла Европа взети заедно. В Европа има само 250 небостъргача и половината от тях са само в три града. Европа има съвсем различна причина да се съпротивлява на високите сгради.
Историята на небостъргачите датира отпреди малко повече от сто години, в САЩ през 20-ти век. САЩ е доста млада страна и градовете все още се изграждат от нулата: има много свободна земя. Когато Съединените щати са били построени, много европейски градове вече са съществували от векове.
Няма много място за строителство и никой няма желание да събаря Колизеума, например, и да постави там някакъв луксозен небостъргач. Нямало и практическа причина да се променят нещата. Движещата сила на азиатските и американските небостъргачи е процъфтяващото население на градовете.
Освен това европейците много пазят очертанията на града си. Историята идва от Брюксел, столицата на Белгия, както и термина „брюкселизация“. През 60-те години на миналия век нямало правила за зониране и някои сгради в Брюксел били разрушени, за да се освободи място за по-модерни сгради за развитие на бизнес райони.
Започва неконтролируемо строителство и модерни сгради се строят на произволни места из Брюксел. Те нямат културна и историческа стойност и изобщо не се вписвали в градската архитектура, което разваляло облика на града. Много архитекти и хора протестирали и били въведени нови закони, които ограничават разрушаването на сгради с историческо значение и контролират строителството.
Все пак големи градове като Лондон, Франкфурт или Истанбул изискват търговско пространство. Така че в някои градове има няколко небостъргача някъде извън историческите центрове, образувайки отделни квартали. Рим, столицата на Италия и един от най-старите градове в света, отхвърля напълно небостъргачите, заявявайки, че там никога няма да се появят високи сгради. Също така, забелязали ли сте, че повечето небостъргачи са направени от стъкло? Оказва се, че изборът съвсем не е случаен, а има няколко причини да се предпочита стъклото в конструкцията им.
Първият е, че стъклото може да бъде пресовано във всяка възможна форма. Така че небостъргачът вече може да не бъде просто обикновена скучна вертикална кула, както преди. Така са възможни всички тези фантастични дизайни, които имаме по света сега. Втората причина е, че стъклото е много тънък материал. Стените са по-тънки, а подовете са по-големи, осигурявайки повече вътрешно пространство.
Стъклото също е доста леко и позволява конструкцията да бъде много висока. Тъй като е прозрачно, стъклото намалява необходимостта от електрическо осветление вътре в сградата, така че е и много рентабилно. Нещо повече, стъклото е устойчиво на температури и следователно на атмосферни влияния. И накрая, просто изглежда шикозно, изискано и модерно.
Така че, теоретично, небостъргачите максимизират градското пространство, настаняват повече хора и намаляват потреблението на енергия. На практика всичко е малко по-малко ефективно. Небостъргачите имат повече пространство между тях, отколкото по-ниските сгради, така че това вече означава повече използвана земя, отколкото сме си представяли.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
