Южните части на хълмовете Каши и Джаинита в Североизточна Индия са едно много влажно място, където хората преди векове са демонстрирали голяма креативност и адаптивност.
Местността е разсичана от многобройни реки и планински потоци, около които избуява гъста растителност. Индийските каучукови дървета са известни с това, че виреят навсякъде в района на Мегалия – дори по скали или по средата на реки, благодарение на дебелите си, здрави корени.
Хората от древното племе Каши в Мегалия са забелязали това и са започнали да използват дървото, за да строят мостове през реките. Те са насочвали корените на дървото в подходящата посока, докато те стигнат отсрещния бряг. След това са ги оставяли, докато корените се оплетат един в друг, втвърдят се и с времето образуват истински жив мост.
Тоз вид „строителство“ е уникално за Мегалия, а резултатите са повече от добри - някои от тези мостове могат да издържат повече от 50 души и достигат до 30 метра дължина. Изграждането им отнема между 10-15 години, а някои от тях са на по 500 години. Мостовете се използват ежедневно от местните хора, въпреки че в наши дни практиката за строене не е актуална.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
