Златният музей в Богота е един от най-важните музеи в Колумбия и е истинска съкровищница във всеки един смисъл. От една страна, там се съхранява най-изключителната колекция от златни предмети от доколумбовата епоха в Южна Америка. От друга страна, там са едни от най-изкусните артефакти, доказващи нивото на развитие на индианските цивилизации на този континент.
В Златния музей има повече от 34 хиляди златни предмета, дело на култури, които са съществували преди повече от 500 години. Това е най-голямата златна колекция от този период в Латинска Америка. Любопитен факт е, че предметите там не са само от благородни метали, а има и грънчарски, текстилни изделия и др., които въвеждат в живота на тези древни общества.
Южна Америка е богата на злато и сребро, а индианските цивилизации са експлоатирали множество мини в Андите в продължение на хиляди години. От златото и среброто те са правили красиви накити, които са използвали за религиозни и церемониални цели, за дарове за боговете или като знак за социален статут.
Когато испанските конкистадори пристигнали, индианците успели да скрият съвсем малко от богатството си в скривалища и тайни светилища. По този начин ценностите са останали непокътнати и са съхранявани в музея от 1939 г. насам.
Най-ценният артефакт е Салът на Муиска, намерен през 1886 г. в една колумбийска пещера. Той е дълъг около 25 сантиметра и изобразява вожд, стоящ на сал и заобиколен от жреци и гребци. Това вероятно е церемонията, която по-късно е свързвана с легендата за митичният град Ел Дорадо. Този предмет тежи 287 грама, а 80% от него езлато.
Заради несметните богаства, които испанците заграбили от цивилизацията на инките, през вековете легендите за скрити съкровища са намерили благодатна почва.
Вероятно най-известната датира от 16-и ве, когато последният император на инките Атауалпа е заловен от войниците на Франсиско Писаро. Императорът предлага да се откупи срещу стая, изпълнена до тавана със злато и два пъти повече сребро. Стаята наистина била напълнена, но испанците екзекутирали Атауалпа. Според легендата, приближените на императора са заровили останалото им злато в тайна пещера в планините. Според друг вариант на историята, златото е било хвърлено в езеро, за да не бъде намерено от испанците.
Тези богатства са търсени в продължение на стотици години, но нищо от тях не е намерено. Допълнение към историята е легендата за Висенте де Валверде, който по-късно става епископ на Куско. Твърди се, че той е намерил златото, след като се оженил за индианска принцеса. Легендата възкръсва в средата на 19-и век, когато английският ботаник Ричард Спърс обявява, че е открил упътването на Валверде и картата към него. Той не намира златото, но се говори, че търсачът на съкровища капитан Барт Блейк е успял, защото в писмо до близките си е споменал за огромно богатство, което е намерил в една пещера.
Блейк е взел, колкото е могъл, от пещерата и е отпътувал към Ню Йорк с намерение да събере средства за по-голяма експедиция. Но по пътя към САЩ, той е блъснат от борда и се удавя в океана.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
