„Дали врит ще пийте студена кола?“ С подобни думи ще ви посрещнат в повечето заведения в Златоград. А вие недоумяващопоклащaте глава. Сервитьорката, доловила объркването ви, повтаря: „Всички ли ще пиете студена кола?“. Такива са те златоградчани – винаги отзивчиви и усмихнати, а колоритният диалект е само едно от многото лица на градчето.
С усмивка ще ви посрещнат и в „Грънчаръ“. Това е работилницата за глинени съдове в старата част на града. Не си и мислете, че можете просто да влезете и да не се заговорите с грънчаря. Независимо колко работа има или каква навалица от ученици се е струпала около него, ще намери време и за вас.
В работилницата се предлагат и уроци по грънчарство, като е добре предварително да се уговорите с майстора. Ако искате да се запишете за подобни уроци, ви съветвам да посетите града в делнични дни и да останете за повече време.
Малко след Стария град над един дувар едва се показва най-старата църква в града – „Успение Богородично“, построена през 1834 г. Пред мен изниква жива картина от учебниците по история – ето какво било вкопана в земята църква. Вътре освен попът и калугерката няма никой. Свещенослужителят бърза да ни заговори и разпита. Разказва ни малко за историята на църквата и ни показва иконите, нарисувани от Захари Зограф. Обяснява още, че е избрал Златоград за свой дом, макар и да не е родом оттук, заради спокойствието и красотата на мястото.
От Стария град уличките постепенно ни отвеждат към новопостроения център на града. Архитектурата рязко се сменя и ненадейно се разхождате из някое градче в Западна Европа. Вечер светлините така осветяват Златоград, че погледнат отвисоко, изглежда наистина златен. На централния площад се издига статуята на Дельо хайдутин, чиято снимка можете да видите на корицата на всяка книжка за града. Малцина знаят, че именно Златоград е родното място на Дельо Хайдутин. Жителите на града обичат да се шегуват, че заради небезизвестната песен „Излел е Дельо хайдутин“, златоградският е един от официалните езици в космоса.
Родопите са обгърнали градчето така, че накъдето и да се завъртите, виждате възвишения и вековна гора. На четирите най-високи върха в околността се издигат и четири параклиса – Св. Екатерина, Св. Неделя, Св. Атанас и Св.св. Константин и Елена. Най-древен и най-висок е параклисът Св. Неделя, от който в ясно време се вижда и Бяло море. Гражданите на Златоград разказват, че по време на война голяма част от населението се укривало там, а до наше време се е запазила традицията да се организират ежегодни събори. Ако сте късметлии и познавате златоградчани, то със сигурност ще ви организират излет до някои от параклисите, ще ви почерпят с пататник, качамак и руйно вино, ще ви попеят автентични родопски песни и ще ви задърпат, за да се хванете и вие на хорото, което сякаш изневиделица се е извило около вас.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Peika.bg и във Facebook, за да не пропуснете нито едно вдъхновение за пътешествие, интересни местенца, маршрути и съвети!
