България е богата на много съровища, като най-известното и то по цял свят е Панагюрското, което включва девет изящни златни предмета. Има обаче и други, които са не по-малко красиви и значими. Такива са например Варненското и Боровското.
За Варненското златно съкровище се твърди, че е най – старото такова в света. И то като Панагюрското е открито съвсем случайно през 1972 г. в промишлената зона около Варна, при изкопни дейности за прокарване на кабелна мрежа. Това уникално златно съкровище се счита за най – старото, защото е датирано на около 4500 г. пр. Хр., което според някои учени г прави по – старо от египетските пирамиди и Стоунхендж. Възрастта обаче не е единственото, с което златното съкровище впечатлява. То е уникално и само по себе си, като изработка, защото е доказателство, че хората, които са го направили са били запознати със златното сечение Фи и числото Пи, нещо което е наистина удивително за толкова назад в миналото. Съкровището е наистина уникално, има над 3000 златни предмета и тежи малко над 6 кг. То е открито на огромна площ от 3000 кв. м. И в 294 гроба. Това пространство се нарича Варненски халколитен некропол. Количеството на предметите в съкровището многокранто надхвърля всяко друго намерено по света от тази епоха. Освен това почти всички предмети са от 23.5 каратово злато, което си е почти чисто злато. То се добива и консервира много трудно. Съвсем малък брой предмети имат примеси от сребро и мед, но това е съвсем нормално, тъй като в природата тези метали често асоциират заедно.
Боровското сребърно съкровищесе смята, че и то е открито случайно, както и повечето такива ценности у нас. Това става през 1974 г. в землището на град Русе, близо до село (днес вече град) Борово. На мястото където е открито има гетски могилен некропол. Има предположения, че ценните предмети са били заровени там, заради силно земетресение, което е разрушило столицата на гетите – Хелис. Съкровището е датирано около 4-5 век пр. Хр.
Боровското сребърно съкровище се състои от 5 много красиви и изящно изработени съда – купа, каничка ритон и други 3 ритона с различни изображения – тела на бик, кон и сфинкс. Веднага след намирането му е било поставено в Историеския музей на град Русе, но не се задържа дълго там. След това е преместено в Националния исторически музей в София.
Ритоните са високи малко над 20 см. Смята се, че предметите от Боровското съкровище са използвани за ритуални цели. На два от ритоните са открити надписи на гръцки език с името на Котис от Беос, което се предполага, че е одриския цар Котис. Интересна е и самата купа. На дъното ѝ е намерена запоена златна пластина, на която е изкована сцена с лъв, който напада кошута. Сребърната купа има позлатен ръб. Дръжките имат изключително интересните мистични същества, наречени сатири.
Петият и може би най-красив предмет от сребърното съкровище е каната ритон. При нея се вижда, че е вложено най – голям труд, особенно що се касае до детайлността. Каната е около 12 см и тежи около 130 грама. На нея е изобразена сватбата на бог Дионис с Ариадна.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
