„Благословени са спуканите гърнета, защото те пропускат светлината.“ - Мишел Одиар
Излиза от печат „Кинцуги. Изкуството на устойчивостта“. Кинцуги е японско изкуство за поправяне на счупени предмети чрез подчертаване на пукнатините, върху които се нанася фин слой злато. Изкуството на устойчивостта е умението да лекуваме нанесените на душата ни рани, без да прикриваме белезите, да се вглеждаме в себе си, без да се боим от несъвършенствата си. И двете изискват много внимание, търпение и съсредоточаване. Ден след ден, седмица след седмица предметът и душата биват почиствани, превързвани, обгрижвани и лекувани, докато не засияят и не започнат да излъчват светлина.
Изкуството кинцуги ни приканва да приемем непостоянството на нещата. Да се отворим за непознатото, несъвършеното, за синхроничностите, за случайността… Целта е да постигнем онова, което японската философия нарича мушин но шин, „мисъл без мисъл“ (му: „нещо/празнота“, шин: „сърце/ум“ ) и което призовава към освобождаване на ума. В това отношение кинцуги е чудесна метафора на битието: колелото се върти, животът е непредсказуем! Селин Сантини предлага, вместо да се опитваме да разбиваме с глава заключени врати, да се оставим на изумлението, защото понякога се отваря съседната врата…
Селин Сантини е (р. 1976) е френска писателка и блогърка, води курсове по личностно развитие и арт терапия, както и работилници към училищата Монтесори. Удостоена е с Наградата на професионалната устойчивост, Наградата на журито на Рестарт, литературната награда на фондацията Манпауър, Златната награда на Наутилус Бук, и е финалистка в 2 категории на наградата на Индипендант Аудиобук в САЩ. Преведена на 10 езика, обогатена с притчи, съвети и упражнения, с примери и факти от биографията на авторката, книгата „Кинцуги. Изкуството на устойчивостта“ проследява процеса на емоционалното и психологическото изцеление и чрез метафората на японското изкуство превежда читателя през всички етапи на една оздравителна терапия.
Селин Сантини - „Кинцуги. Изкуството на устойчивостта“
„Хамбарът ми напълно изгоря сега вече мога да съзерцавам луната.“ - Мидзута Масахиде (1657–1723)
ИЗСЛЕДВАЙТЕ
„Благословени са спуканите гърнета, защото те пропускат светлината.“ - Мишел Одиар
Настоящата книга ви приканва да откриете и да се запознает с изкуството кинцуги във всички негови аспекти. Чрез тази древна техника, изобретена в Япония през XV век, се възстановява строшен предмет, като пукнатините се подчертават със злато, вместо да бъдат прикривани. Ала философията на това изкуство стига далеч отвъд обикновената художествена практика… Тук се докосваме до символиката на изцелението и устояването. Възстановеният и след това почитан предмет приема своето минало и по парадоксален начин става още по-устойчив, по-красив и по-ценен, отколкото преди счупването. Това е пътеводната нишка, която минава през всеки етап от процеса на изцеление, независимо дали се отнася за телесна, или душевна травма.
Думата кинцуги на японски идва от кин (злато) и цуги (свързване) и означава буквално „свързване със злато“. Изкуството кинцуги се нарича също кинцукурой, тоест „поправка със злато“. Процесът на поправка е продължителен и прецизен, като минава през много етапи и трае от няколко седмици до няколко месеца. Твърди се, че за да се постигне съвършенство, понякога е необходима цяла година.
Първоначално парчетата от счупения предмет се събират едно по едно, след това се почистват и се залепят с традиционен естествен лак от лаково дърво. Предметът се оставя да изсъхне и се изглажда. Сетне пукнатините се подчертават с няколко слоя лак и се поръсват със злато или друг метал на прах (сребро, бронз, месинг, мед…), който се смесва с още влажния лак и му придава вид на метален слой. Накрая пукнатините се полират. Така предметът разкрива цялата си прелест.
Според легендата шогунът Ашикага Йошимаса (1435–1490) винаги използвал по време на чайната церемония любимата си чашка (чаван). За нещастие, един ден тя се счупила. Той я изпратил на поправка в Китай, където била изработена. Резултатът обаче силно го разочаровал: след дълги месеци чашката се завърнала закрепена с грозни метални скоби, които не само я обезформяли, но и не я правели достатъчно непропусклива. Ето защо шогунът възложил на японски майстори да намерят по-приемливо решение, за да може тя не само да запази предназначението си, но и да съхрани красотата си: така се ражда изкуството кинцуги…
Какво изискано, творческо и едновременно просто решение!
За мнозинството хора, които откриват за себе си изкуството кинцуги, това е любов от пръв поглед. Те преживяват същинско просветление. Ето защо тази техника е високо ценена. Твърди се дори, че някои естети съзнателно чупят скъпи вази и чаши, за да ги преобразят… Без да се налага да трошите ценни предмети, можете да почерпите вдъхновение от философията кинцуги по време на вашето изцеление, за да възвърнете своята цялост и свежест. Подобно на жив кинцуги, вие можете да се преобразите и да станете по-силни!
Прибавете злато към вашия живот, открийте духа на кинцуги.
Ваби-саби, друга представа за красотата Кинцуги се вписва в японското схващане ваби-саби (ваби – преклонение пред природните явления; саби – онова, което преживяваме пред стореното от времето или от човека) и приканва към разкриване на красотата в простите, несъвършените и нетипичните неща.
Възприемайки ваби-саби, ние се опълчваме на стандартизираните и изкуствени образци. Ваби-саби ни приканва към съзерцание и отказ от изискването за съвършенство. То подчертава необратимостта на отминаващото време и мимолетността на всички неща, призовава ни да ценим скромната красота на простите вещи, върху които стои отпечатъкът на годините и изпитанията.
ИЗПРОБВАЙТЕ
„Изкуството ни помага да живеем.“ - Ерик-Еманюел Шмит
Кинцуги или изкуството за одухотворяване на раните… Пътят на кинцуги може да се разглежда като форма на арттерапия, при която вие превъзмогвате изпитанията и превръщате оловото на вашите преживявания в злато. То ви напомня, че невидимите или видими белези от рани са доказателство за преодолените от вас трудности, материален израз на вашата история, които ви нашепват: „Ти оцеля!“, и ви вдъхват душевна сила.
Още по-красив,
още по-устойчив,
още по-ценен,
все още… жив!
Всеки от нас си има слаби места, всеки е получил рани. Всички ние сме страдали, минали сме през мъчителни премеждия. Моят собствен житейски път, който се каня да споделя с вас, е белязан от радости и скърби, произшествия и травми, изблици на щастие. Житейски път като всеки друг, едновременно неповторим и тъй подобен на всички останали… Със своята могъща символика, решително насочен към устойчивост и оптимизъм, кинцуги ми помогна да постигна изцеление, да възвърна силите си, вдъхновението и изгубеното си достойнство. Чрез тази книга бих искала да споделя с вас моя опит.
Каквато и рана да ви е била нанесена, било физическа (автопроизшествие, мастектомия, заболяване, ампутация, недъгавост, старост, изгаряне, насилие…) или емоционална (раздяла с приятел или любовен разрив, развод, траур, депресия, загуба на работата, самота, клевета, трудно детство…), енергията на кинцуги може да ви подкрепи и да ви съпроводи в процеса на изцеление. Приемете, че това е пътят на вашето развитие, че раната ви е ново начало, превърнете я бавно и търпеливо в злато
чрез алхимическо действие.
За вас това е начало на нов етап. Най-сетне е дошъл вашият ред да засияете… Тръгнете на път към самите себе си, към нова представа за красотата и за съвършенството. Влезте, изследвайте, изпробвайте: тази книга ви приканва да се запознаете с древното изкуство кинцуги и да почувствате неговата целебна сила. Изцелете (осмислете?) вашите рани, превърнете линиите на разлом в силови линии и взривения си живот във взрив от смях!
Легендата за счупената ваза
Според легендата Сен но Рикю (1522–1591), прочут майстор на чайни церемонии в двора на японския император, бил поканен на вечеря и в знак на почит стопанинът на дома му поднесъл в дар старинна и драгоценна китайска ваза. Майсторът обаче дори не я погледнал, а изказал възхита от пейзажа и от клонката на дървото, която вятърът полюлявал. Когато той си отишъл, ядосаният и оскърбен домакин строшил вазата. Неговите по-сведущи приятели събрали всички парчета и я възстановили с помощта на изкуството кинцуги. При следващото си посещение Сен но Рикю видял вазата, която блестяла със златните си белези, и възкликнал: „Сега тя е прекрасна!“.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
