Романтична книга от сценаристката на „Коледен принц“ разказва за силата на коледния дух.
Карън Шейлър – създателката на някои от най-любими коледни филми („Коледен принц“ и „Коледен лагер“) и носителка на наградата „Еми“ – пренася празничния дух и сред страниците на трогателен роман.
Зад вълшебната корица на„Коледа завинаги“се криестопляща история за любов с вкус на канелени кифлички, в която една жена ще преоткрие магията и надеждата на най-снежния и топъл сезон.
Коледа съвсем не е най-любимото време от годината за писателката на летни романи Райли Рейнолдс. След трагичната загуба на баща си тя започва да прекарва зимните празници на слънчевите плажове на Хаваите. Но когато получава обаждане от издателя си, че последната ѝ книга е пълен провал, Райли решава, че е време да предизвика себе си и да направи нещо, което никога досега не е — да напише коледен роман и да бъде част от лагер в хижа на Коледното езеро.
Планът ѝ за спокойна почивка с време да се съсредоточи върху кариерата си се обърква напълно, когато в телевизионно интервю, съвсем без да иска, тя отправя любовно послание към трима от бившите си приятели едновременно. А когато те се появяват в лагера, решени да си я върнат обратно, ситуацията напълно се изплъзва от нейния контрол.
Ще се съгласи ли Райли да отиде на три романтични срещи? Или ще открие любовта в съвсем неочакван човек?
С увлекателния си стил, Карън Шейлър успява да зарази с коледен дух дори и любителите на лятото, а като бонус към изданието читателите могат да открият няколко празнични рецепти и екологични съвети за по-целесъобразен празник с мисъл за природата.
А коледният лагер в книгата е вдъхновен от реално съществуващ такъв, създаден от самата авторка. С него тя е посетила над 65 страни по света, което ѝ печели прякора „Коледната Карън“.
В духа на обичаните „Любов наистина“ и „Четири Коледи”,„Коледа завинаги“е докосващ разказ за чудесата, които намират дори тези, които са се отказали да ги търсят.
Карън Шейлър е популярна сценаристка и писателка, известна с някои от най-обичаните коледни филми по „Нетфликс“. Създателка и водеща на телевизионната програма „Терапия с пътуване“. Всичките ѝ истории са вдъхновяващи и изпълнени със сърдечност и надежда, които откриваме на страниците на „Коледа завинаги“.
Из „Коледа завинаги“ от Карън Шейлър
1
Шокът накара Райли да се почувства все едно всичко около нея се върти и цялата коледна украса се преля в един голям празничен кошмар.
Като погледна към Майк за подкрепа, паниката ѝ се усили още повече, щом установи, че той изглежда също толкова стреснат, колкото се чувстваше тя. С препускащо сърце си наложи да задържи усмивката на лицето си, заливана от вълна на смущение. Всяка секунда мълчание я караше да се задушава, но разбираше, че трябва да отговори нещо – при това бързо.
Излъчваха предаването на живо.
Оказваше се, че е била съвсем права за Джо и не се канеше да позволи на някакъв си амбициозен тип, домогващ се до позицията на водещ, да определя коя е тя и коя не е. Срещна взора му от упор, без да мига.
– Много хубав въпрос, Джо – отбеляза с блага усмивка, от онези, които всеки познаващ я би изтълкувал като предупреждение. – В действителност аз бях благословена,защото в живота си съм имала голяма любов, знам какво е да обичам и да бъда обичана. Но „щастливи навеки“ не изглежда еднакво за всички. Няма нужда да си в брак, за да знаеш какво е голяма любов. Пиша за любовта, защото според мен това е най-могъщата човешка емоция, която свързва всички ни. Не си ли съгласен, Джо?
Когато Райли сключи взор с Джо, установи, че той не се кани да отстъпи лесно. Така че стори единственото възможно. Подготви се за битка.
– Така, нека изясним – отвърна Джо. – Значи казваш, че си била влюбена. Че си открила „точния“ човек, както описваш в книгите си?
Райли отговори бързо, прекалено бързо.
– Да.
– И все пак в момента не си с този човек – продължи да ръчка Джо. – Някога питала ли си се „ами какво, ако...“? Райли се засмя, за да замаскира нарастващото си негодувание, задето някой се рови в личния ѝ живот по националната телевизия.
– То се знае. Не се ли случва с всеки? – Тя се усмихна към камерата.
– И после какво? – бързо контрира Джо. – Къде е тази твоя
любов на живота ти?
Райли мигом осъзна грешката си. Онова, което възнамеряваше да каже, беше, че всичките ѝ любовни истории са вдъхновени от различни връзки, не от един човек. Мъчеше се да измисли най-добрия начин да изясни нещата, когато забеляза, че
асистент-режисьорът дава на Джо сигнал за пауза. Като по поръчка Джо погледна към камерата.
– Уважаеми зрители, трябва да направим кратка пауза за реклами, но вие останете с нас, защото когато се върнем, ще чуем още от авторката на бестселъри Райли Рейнолдс за тази нейна мистериозна любов, вдъхновила романтичните ѝ творби. В мига, щом вече не бяха в ефир, Райли изгледа невярващо Джо. Рационален глас в главата ѝ я призоваваше да запази спокойствие и професионализъм, настояваше, че ако се разстрои, това няма да помогне с нищо.
Но тя не се вслуша в този глас.
Вместо това послуша онзи, подканил я да си обира крушите възможно най-бързо. Отстрани припряно микрофона си и се изправи.
Джо придоби изненадан вид.
– Къде отиваш? Още не сме приключили.
Райли се изсмя и се взря надолу в Джо.
– О, приключихме. Приключихме и още как. Дойдох тук, за да говоря за новия ми коледен роман и за проекта „Коледен лагер“, а ти се опитваш да обърнеш интервюто в таблоидна пикантерия. Не съм се съгласявала на такова нещо.
Тя се отдалечи, а Джо извика след нея.
– Ако си тръгнеш от това интервю, повече никога няма да бъдеш поканена в шоуто – заплаши я.
Райли се изсмя и продължи по пътя си.
– Това е най-хубавият коледен подарък, който можеш да ми дадеш!
Когато отминаваше Майк, той беше заобиколен от двама обезумели продуценти и хубавия мъж от фоайето, който я задържа да не падне. Дори не ѝ се откри възможност да се почуди какво правеше тук хубавецът, защото високите ѝ токове бяха набрали инерция и тя не се канеше да забавя крачка за никого.
– Райли, почакай! – възкликна Майк, когато тя се запъти към вратата. – Не можеш да си тръгнеш! Райли ускори крачка.
– Само гледай!
Като стигна до асансьора, натисна нетърпеливо бутона няколко пъти.
– Хайде, хайде. Да се махаме. Измъкни ме оттук – промърмори под нос.
Но когато вратите на асансьора се отвориха, тя беше погълната от група изпълнители на коледни песни, излизащи от кабината. Изглеждаха точно като онези от нейния хотел. Пееха жизнерадостно „Украсете залите“.
Залите украсете с вейки бодливи,
това е мигът да бъдем щастливи...
– Сериозно ли? – ахна Райли, която се чувстваше всичко друго, но не и щастлива, докато се дръпваше, за да избегне един изпълнител на коледни песни след друг. Катосе озова вътре, натисна бутона за надолу, все едно животът и здравият ѝ разум зависеха от това.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
