Смайващ нов глас в трилъровия жанр ни повежда на пътешествие към „Разкаянието“– как интернет държи в клетка целия ни живот.
В турбулентното ни време излезе „Разкаянието“ на Дан Малакин, за да ни припомни, че дори във време на криза трябва да внимаваме за следите, които оставяме онлайн.
Светът на Рейчъл Стоун се разплита по краищата. Още когато е била тийнейджър, един човек тръгва по следите ѝ, за да я унищожи.
Той се казва Алан Грифин. И с нейна помощ полицията успява да го залови и да го прибере зад решетките. Рейчъл е свободна да започне да гради нов живот за себе си, далеч от стария кошмар. Десет години по-късно тя има малка дъщеря, стабилна връзка, здрави приятелства и солидна кариера. Но някой отново я дебне.
Когато телефонът ѝ, имейлът ѝ, банковата ѝ сметка и профилите ѝ в социалните мрежи са хакнати, тя подозира, че всичко е отново дело на Грифин – той е излязъл от затвора и иска да я накара да съжалява, че го е поставила там.
Но врагът ѝ този път е различен. Действа хитро, неуловимо и най-страшното – необяснимо. Дали Рейчъл е изправена срещу човешко същество? Или може би срещу фантом?
Дан Малакин е работил дълги години като консултант по киберсигурност към редица големи компании. Негова работа е да открива пролуките в привидно непробиваемата фасада на антивирусните и антихакерските защити. Безценните му знания, вплетени умело в сюжета, придават зловещ реализъм на дебютния му роман „Разкаянието“.
Но най-вече ни карат да се питаме: Наистина ли имаме контрол върху личните си данни? Пазим ли достатъчно добре най-съкровенното си, което публикуваме онлайн? И заключваме ли добре вратата?
„Разкаянието“ на Дан Малакин е смайващо преследване на спасение и унищожение – заявка за нов хитов глас на трилъровия жанр, както и полезен наръчник срещу бедите, които ни дебнат онлайн.
Изключителна! Това е съкратената ми рецензия, думата, която първо ми дойде наум, след като прочетох последните редове на тази ужасяващо великолепна книга!
Дан Малакин
Пролог
Прицелен фишинг
Искате ли да научите как да се вмъкнете в живота на друг?
Пратете му имейл, за който се предполага, че е от банката му, от Амазон или Ибей. Същото лого, същият корпоративен начин на изразяване, няколко всяващи паника сладкодумни фрази. Натъкнахме се на проблем във вашата сметка. Ако е достатъчно тъп да щракне на линка, ще се озове на уебстраница на вашия сървър, където автентичен на вид формуляр ще се сдобие с данните му за включване в системата.
Този тип фишинг атака е като мрежа. Хвърляш я надалече и в голям обхват и се надяваш да придърпаш някой глупак. Но ако искаш да нацелиш един конкретен човек – да я наречем Рейчъл – и ако тя е достатъчно отракана да плува близо до мрежата, атаката може да бъде реализирана.
Нарича се прицелен фишинг.
Ето как се осъществява.
Научаваш всичко възможно за живота на Рейчъл. Смените ѝ като медицинска сестра в болницата „Сейнт Панкрас“. Колко е близка с тригодишната си дъщеря. Послужваш си с узнатото, когато е толкова заета, та да не обърне особено внимание на умело формулиран и хитро прикрит имейл, убеждаващ я да изтегли шпионски софтуер на телефона си, та да превземе паролите ѝ. Фейсбук, Инстаграм, Снапчат: това са дигиталните врати и прозорци към личния ни живот, а хората са небрежни към ключалките. Без значение кой може да се спотайва отвън.
Въпросният имейл не бива да бъде някакъв синтактично измъчен спам като изпросване на сума за самолетен билет от низвергнат конгоански принц – веднага щом кацне, ще ви се издължи от милионите му, блокирани в офшорна сметка, честна дума. Имейлът трябва да е важен и изискващ незабавно внимание.
Въпросът е тя да бъде накарана да щракне върху линка.
Кой е най-лесният начин да докарате автентичен на вид имейл ли? Добавете в долния му край други имейл адреси, та единственият му получател да изглежда като част от верига. Хората плъзват курсора надолу, хвърлят един поглед на предисторията и вярват, че е истински.
За Рейчъл ще е същото, каквото и за всички останали.
Мислете за това като за прелъстяване.
Първа глава
Рейчъл
Без значение колко организирана се стараеше да бъде, при все че приготвяше униформата си от предишната вечер и изваждаше дрехи за Лили, нещо все я караше да закъснее. Служебният ѝ часовник за окачване на престилката изчезваше или дъщеря ѝ отказваше да си измие зъбите. Трийсетте минути да се измият, облекат и да напуснат дома неизменно се изпаряваха.
Тази сутрин провалът им дойде на финалното препятствие – обувките. Лили настояваше да ги обуе сама. Което не беше проблем, докато не стигна до катарамата. Трябваше да прекара тънката кожена каишка през деликатната метална рамка и да пъхне паянтовата игличка в миниатюрната дупчица. Никакъв шанс. По-скоро слънцето би се разраснало, за да ги потопи в огнен ад, отколкото да се случи подобно нещо.
– Моля те, миличка – произнесе Рейчъл и коленичи пред нея. – Позволи на мама.
Лили извъртя тяло на една страна със съсредоточено сбърчено личице и вдигна стъпало до нивото на очите си да провери какво не правеше както трябва.
Рейчъл устреми поглед навън през прозореца към сивото небе и въздъхна. Поредната мръчкава сутрин, покривите на викторианските редови къщи надолу по улицата лъщяха заради есенния дъжд; лятото си беше отишло наистина прекалено рано. Под сивото небе Лондон винаги изглеждаше така безцветно бетонен. Понякога мрачността сякаш се пропиваше в душата ѝ, особено пък когато се чувстваше както днес. Не беше от полза и това, че предишната вечер Конрад се прибра късно, вдигна шум долу и я събуди. Отне ѝ цяла вечност да заспи отново. Не възразяваше да идва в дома ѝ, след като беше излизал вечерта, това беше по-логично, отколкото да се тътри чак до дома на родителите си в Хай Барнет, но поне можеше да пази тишина на прибиране.
От друга страна, той се държеше странно вече цяла седмица – откакто се появи със синини по бузата. Тогава каза, че Пит, най-добрият му приятел и партньор в бизнеса им за местене на офиси, го ударил, без да иска, като затварял вратата на вана, но това не обясняваше държанието му оттогава насам. През деня пренебрегваше обажданията ѝ, а като се видеха, беше вкиснат. Също така пиеше много, онази вечер пресуши пред телевизора стек от четири бири, без да ѝ обели нито дума. Това беше толкова различно от обичайното му ведро излъчване.
– Миличка – подхвана Рейчъл и се опита да измъкне обувката от ръцете на Лили. – Ще закъснеем.
Тя се дръпна.
– Не, мамо! Аз ще се справя.
– Ако не ми я дадеш на мига, ще кажа на тати да не ти разрешава да гледаш анимация след забавачката.
Кой да знае, че подкупите ще представляват толкова сериозна част от отглеждането на дете? Цяло чудо бе, че всички деца не израстваха корумпирани политици.
Рейчъл почувства телефона да вибрира в джоба ѝ. Извади го и видя, че е получила имейл. Вероятно беше търговска реклама, но беше възможно да е баща ѝ във връзка с прибирането на Лили от забавачката; тази вечер щеше да спи при него. Когато му се свършеше кредитът в мобилния телефон, пращаше ѝ имейли от обществената библиотека.
Беше от службата ѝ, от отдел „Заплати“. Темата гласеше: Спешна проверка на банковите данни. Тя отвори съобщението.
Здравей, Рейчъл, през нощта е имало проблем със софтуера ни и банковите данни на някои хора може да не са актуални. Моля те да провериш прикачения файл, за да видиш дали твоите са актуални и да ме уведомиш.
Доста е спешно. Съжалявам!
Благодаря, Иън
Нямаше време за това, но ако съществуваше проблем, трябваше да узнае. Живееха месец за месец от нейната заплата, така че ден преди плащането сумата в сметката ѝ беше слязла до едноцифрено число. Прегледа имейла и видя, че е част от верига, с препращане до много висшестоящи служители, включително дори председателя на клона на Националната здравна служба за Камдън и Ислингтън.
Приложението беше кръстено Рейчъл Стоун данни.pdf. Щракна върху него и зачака да се свали файлът. Не се случи нищо. Натискаше отново и отново, но все така без резултат. Глупав телефон. Беше бял „Самсунг S4 Мини“ с пукнат екран и повреден извод за слушалките, отстъпен ѝ от Марк, бащата на Лили, след като нейният падна във ваната, докато вадеше дъщеря си от водата. Друга от „характеристиките“ му беше склонността му да се изключва и включва във възможно най-вбесяващи моменти като сега.
Рейчъл се начумери към празния екран. Страхотно. Колко типично! Щеше да се наложи да звънне на отдел „Човешки ресурси“ от болницата. Извинявай, Дорис, ще потърпиш ли за болкоуспокояващото си? На изчакване съм и слушам същата джазова мелодия за хиляден път!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
