Проект "Заедно различни" - София, България - Peika.bg

Уважаваният художник Димитър Чолаков е поканил в Галерия Сезони 11 художника от едно поколение, обединени от интензивността на емоциите, драматизма и театралността на творчеството им, въпреки различния им житейски и творчески път. „Живописта на Димитър Чолаков е автономна и независима, подчинена единствено на пластичния закон- разбран и тълкуван от неговата неповторимост“ казва акад. Светлин Русев за него.

За реализирането на проекта си Димитър Чолаков събира приятелите си творци Владимир Пенев, Валери Чакалов, Десислава Минчева, Димитър Рашков, Димитър Грозданов, Ивайло Мирчев, Йордан Калчев, Кирил Матеев, Мария Кремонези, Николай Янакиев и Свилен Блажев.

Повече за изложбата и концепцията, която се крие зад проекта разказва проф. Димитър Чолаков: 

Преди петдесет години ако някой ми беше казал, че 2019г. ще организираме тази изложба, сигурно не бих го приел сериозно. Но точно преди половин век съдбата ме събра с голяма част от авторите представени в изложбата.

Приеха ни в Художествената гимназия в София и бяхме безкрайно щастливи и изпълнени с мечти. Бяхме почти деца, а вече се виждахме извести художници. Работехме много, рисувахме почти денонощно, ходехме по Графа с изцапани с боя ученически куртки, с платна и стативи но горди, че сме избрани да бъдем художници. Илюзиите ни бяха доста по- големи от възможностите, но кой ли млад човек няма илюзии!

Преди нас в гимназията вече бяха Свилен Блажев – Свиката , Милко Божков, Станислав Памукчиев, Вежди Рашидов и много други, които сега са съществена част от пластичната ни култура.

Ходехме на много изложби, купувахме си по някой албум с репродукции, който трябваше да бъде изгладуван през следващите месеци, защото това тогава беше връзката ни със световното изкуство.

Съдбата отново ни събра в Националната Художествена Академия. Много бързо разбрахме, че трябва да започнем всичко от начало. Попаднахме в първия  курс на Светлин Русев, а други записаха скулптура и стенопис.

Нещата на които ни учеше Светлин /така се обръщахме към него/ не винаги приемахме безрезервно. Често спорехме, но вече от дистанцията на времето разбирам , че той е бил прав. Опитваше се да ни научи да изграждаме едно пластично пространство и най- вече ни научи да работим денонощно, защото той работеше така. Самият той, а и творчеството му не винаги бяха приемани безрезервно, но за нас той беше Учителят и си остана такъв.

През следващите години представих в различни галерии у нас и в чужбина повече от петдесет самостоятелни изложби, както и много съвместни изложби с авторите включени в тази експозиция.

Общ е принципа за пластичното организиране на художественото пространство, но през годините всеки е намерил свой собствен изказ. Всеки е различен и разпознаваем.

Винаги съм се впечатлявал от лекотата, с която живописва Ивайло Мирчев. Изключителна артистичност, замах, интуиция и култура. Приятел от детството, който си остана едно „голямо дете” искрен и неподправен артист.

Творчеството на Десислава Минчева е впечатляващо не само като обем, но то е заредено с много емоция и психология. Тя е изключителен рисувач и портретист, а в пейзажите и има изключително настроение и дълбочина.

В българската скулптура няма друг автор какъвто е Димитър Рашков. Изключителен работохолик. Той денонощно мачка восъка или рисува. Ателието му е ателие на голям творец. Стотици скулптури, стените са покрити с маслени или пастелни творби и хиляди рисунки.  Темите на скулптурите са всевъзможни  от митологията до най- човешките състояния. Много спонтанен и неподправен като пластичен изказ.

Ако за една живопис може да се каже , че е живописна това е живописта на Николай Янакиев  много цветни петна събрани с изключителен вкус и майсторство.

Свилен Блажев – Свиката е изключителен артист както в живота така и в творчеството си. Обладан е от безкрайно много емоция и енергия. Големи по формат платна, много често кръгли, какъвто е  и в живота вечно движещ се, търсещ и намиращ. Свиката никога не може да се „побере във формата”- такъв е артиста Свилен Блажев.

Много е трудно да устоиш на изкушението да се направиш на интересен. Владимир Пенев продължи да рисува това, което иска. Изключително чувствителен, романтичен, понякога доста експанзивен в живота но верен на личната си естетика. Картините, които рисува съдържат  вътрешен емоционален заряд, много поетичност , лека меланхолия и настроение.

Скулптора Кирил Матеев не може да бъде определен еднозначно. Материалът, в който са реализирани пластиките му определя и формата. Той работи с бронз, дърво или керамика и всяка негова изложба изненадва с нови пластични открития.Той винаги е различен и интересен.

Мария Чолакова – Кремонези от дълги години живее и твори в Милано – Италия. В личен план се е случило нещо много хубаво. Имаме син, който израсна в ателиетата на Художествената Академия. Мария е един много емоционален и търсещ творец. Интересите в областта на изобразителното изкуство са многопосочни и това взаимно обогатяване е белег на нейното творчество.

В края на осемдесетте години с Димитър Грозданов делихме общо ателие. Изключително креативен още тогава той търсеше нови художествени форми, реализирани по света, но невиждани у нас. Негови са първите фестивали на т. н. „авангардно изкуство”. В живописта си той винаги е използвал нетрадиционни материали. Той е творец , който не се е движил никога в утвърдени и традиционни художествени форми.

Като част от нашето ателие, Йордан Калчев ме е изумявал със своята сръчност и лекота, с която живописва. Картините му носят много артистичност и свобода на изказа. Поетична реалност и „артистична отнесеност” са белег на неговото творчество.

С Валери Чакалов през последните години сме заедно почти всеки ден в Шуменски университет. Завършил графика но работещ в най – различни сфери на пластичните изкуства. Той е автор , който не търпи утвърдени художествени норми. Изтънчен естет, с изключително усещане за цвят и форма, което му позволява да бъде интересен и различен.

Благодарен съм на съдбата, че половин век съм бил заедно с тези приятели и артисти. Били сме заедно но винаги сме били различни. Опитвали сме се да бъдем искрени и в живота  и в творчеството си. Дано сме успели.

Проф. Димитър Чолаков 

Игра и фантазия. Начинът на работа на Димитър Чолаков е забележителен. Игра, игра, игра……….. Зряла игра на зрял хедонист. По земята се разпростират платна, картони или хартии и започва едно свещенодействие, включващо забъркване на неразгадаеми смеси от пигменти и лепила, ръсене на бои, заливане с води.

Картините му, изглеждат направени като че от един – единствен полъх на вятъра. Няма рутина, няма скука. Няма и умора. Има само разказване на приказки. Приказки за хора, обичащи света, разказвани от човек с голямо въображение.

Проф. Десислава Минчева