Статуята на свободата е подарък от Франция за Съединените щати в чест на съюза между двете страни по време на Американската революция.
Проектиран е от френския скулптор Фредерик Огюст Бартолди, а металната му рамка е построена от Густав Айфел, който по-късно проектира Айфеловата кула.
Пълното име на статуята е „Свободата, просветляваща света“.
Осветен е на 28 октомври 1886 г. и е символ на свободата и демокрацията.
Медната външна част на статуята е станала зелена с течение на времето поради окисляване, създавайки нейния емблематичен зелен цвят.
Статуята стои на остров Либърти в пристанището на Ню Йорк и до нея може да се стигне с ферибот.
Намира се на около 2,5 мили (4 километра) югозападно от южния край на Манхатън, Ню Йорк.
Статуята е висока 305 фута (93 метра), включително нейния пиедестал, и тежи около 450 000 паунда (204 метрични тона).
Лейди Либърти държи факла в дясната си ръка, символизираща просветлението, и плоча в лявата си ръка, на която е изписана датата на Американската декларация за независимост: 4 юли 1776 г.
Седемте лъча на нейната корона представляват седемте континента и седемте морета на света.
Твърди се, че лицето на статуята е моделирано на майката на Бартолди, Шарлот.
Интериорът на статуята включва вита стълба, водеща до короната, която предлага панорамна гледка към Ню Йорк.
Статуята претърпя основна реставрация през 80-те години на миналия век, включително замяната на оригиналния факел с нов.
По време на Втората световна война Статуята на свободата беше затъмнена и светлините й бяха затъмнени, за да се избегне насочването на вражески кораби и самолети.
Статуята е участвала в множество филми, като „Ловци на духове II“ и „Планетата на маймуните“.
Появява се и в различни форми на популярната култура, включително песни, книги и произведения на изкуството.
Пиедесталът на статуята е финансиран чрез дарения от американската общественост, а разходите за самата статуя са поети от френското правителство.
Статуята на свободата е обявена за национален паметник през 1924 г. и става обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1984 г.
Короната на статуята беше отворена отново за обществеността през 2009 г., след като беше затворена от съображения за сигурност след терористичните атаки от 11 септември 2001 г.
Пламъкът на статуята е заменен през 1986 г. с нова медна факла с позлатено покритие, покрита с 24-каратово златно листо.
Височината на статуята от петата до върха на главата е 151 фута (46 метра), което я прави една от най-високите статуи в света.
Пиедесталът на статуята е висок 89 фута (27 метра) и е направен от бетон и гранит.
Оригиналният факел сега е изложен в музея на статуята, докато настоящият факел е достъпен само за упълномощен персонал.
Статуята беше разглобена на 350 отделни части и изпратена от Франция до Съединените щати в сандъци.
Отне четири месеца, за да се сглоби отново статуята на остров Bedloe (сега Liberty Island) в пристанището на Ню Йорк.
Плочата на статуята носи римските цифри „July IV MDCCLXXVI“ (4 юли 1776 г.), за да представляват датата на американската независимост.
Статуята на свободата беше временно затворена за обществеността за ремонт през 2011 г., но беше отворена отново на 4 юли 2013 г.
Статуята привлича милиони посетители всяка година и остава един от най-емблематичните символи на Съединените щати.
През 2019 г. нов музей, наречен Музей на статуята на свободата, отвори врати на остров Либърти, предоставяйки на посетителите исторически експонати и артефакти, свързани със статуята.
Символиката на Статуята на свободата се е развила с течение на времето, представяйки не само свободата, но и имиграцията и надеждата за по-добър живот.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
