История, преплела в себе си толкова много човешки съдби, побрала стотици хиляди сълзи, погубени животи и изтерзана любов... Това е общото между трите книги. Различни етапи от историята, различни места, различни войни, но един и същ разрушителен и мъчителен резултат, една и съща болка, мъка и нестихващи сълзи.
Книги, в които можете да се потопите изцяло в миналото, било то близко или далечно, и да изпитате нещо различно, да видите бруталната, грозна и тъжна истина, че човекът е най-лошият звяр от всички на земята.
Книги, които няма да ви се иска да спрете да четете, докато не ги завършите докрай. Само от време на време ще извръщате поглед встрани, за да си поемете дълбоко въздух и да се опитате да премахнете буцата, заседнала в гърлото от прочетеното... Защото това не е фантастика. Тук няма измислени герои и случки, тук просто се връщаме назад във времето с помощта на изключителни автори и се потапяме в една по-различна действителност. В една неразбрана, налудничава и жестока реалност.
Истински хора, с техните още по истински истории ще ни откъснат от добре подреденото ни и спокойно ежедневие и с неохота ще ни вкарат в други светове, в които ще намерим много синоними на думата "катастрофа" - ядрена катастрофа, военна катастрофа, морална катастрофа, катастрофа на съзнанието...
Както казва Сталин: "Смъртта на един е трагедия, а на милиони - статистика." Затова авторите ще разглобят тези статистики на много отделни трагедии. Защото тази тежка статистика е побрала в себе си повече, отколкото можете да си представите.
1. "Чернобилска молитва" - Светлана Алексиевич
Можем ли да си представим ужаса, който са преживели жителите на Чернобил?
Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието бе присъдено на белоруската писателка за нейното „многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време“. Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха – чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове.
Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на военната служба на бащата семейството се мести в Беларус. Светлана учи в гимназията, после завършва журналистика в университета в Минск (1967-72 г.). Алексиевич работи като учител и журналист. Всеки от трудовете ѝ е плод на мащабни проучвания – интервюта с между 500 и 700 души, преглед на хиляди документи, посещения на терен. Наричана е „археоложката на комунизма“.
2. "Аз още броя дните"
Романът, спечелил "Ръкописът" на БНТ.
Топла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат – да достигнат свободата… или да посрещнат смъртта.
Двадесет години по-късно българин пътува към Сараево, за да се срещне със сръбския преводач на книгата си. Скоро се озовават в кръчма и неусетно заговарят за войната. С напредването на часовете празните бутилки на масата се увеличават, а отдавна погребани тайни излизат на повърхността.
Две нощи. Четири съдби. Всички водещи до най-важните въпроси.
Кой запали тази война? И кой спечели от нея?
Мислех, че знам всичко за трагедията на двамата млади, които светът нарече „Сараевските Ромео и Жулиета". Този роман ми даде пределно ясен отговор, че не съм бил прав... И този финал, този шокиращ финал!
Христо Карастоянов
Ангажиран, ангажиращ, болезнено-емоционален и дълбоко човечен Георги Бърдаров!
„Аз още броя дните“ е урок по география на хуманността.
Захари Карабашлиев
Мостовете се създават да свързват хората. Този мост обаче разделя живота от смъртта. Ръкописът на "Аз още броя дните" е бисер, който блестеше ярко сред стотици други. Още в нерафинирания си вид предвещаваше да е изключителен роман, но сега вече, след редакцията, е нищо по-малко от шедьовър. Тази книга ще остане, редом с едва още няколко от последното десетилетие.
Христо Блажев
Аз още броя дните" е история за война и за любов - за най-хубавото и най-лошото в човека. Балканите раждат такива истории, сладки като мед и люти като ракия. Добре, че имаме писатели като Георги Бърдаров, за да ги разкажат.
Милена Ташева
3. "Татуировчикът на Аушвиц"
През 1942 г. Лали Соколов е на 24 години. Живее в Братислава, има добра работа, приятели, хубав живот, говори добре няколко езика и е любимец на жените. Властите по това време искат от всяко еврейско семейство да изпрати момче над осемнайсет години да работи за немците и той решава да го направи, за да спаси близките си. Така се оказва доброволно депортиран в Аушвиц-Биркенау. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден през юли на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще се погрижи Гита също да доживее свободата.
Татуировчикът на Аушвиц е роман, базиран на живота на Лудвиг Айсенберг, или Лали Соколов, когото животът в лагера среща с бруталността, ужаса, смъртта, доктор Менгеле, университетски преподаватели, СС офицери, престъпници и обикновени хора, но и с любовта.
„Тази книга ще се чете и след сто години. И тогава сигурно още ще е в списъка с най-продаваните заглавия. Книга, заради която човек губи съня си и то не само защото не може да я остави.”
Джефри Арчър
„Трогателен разказ за любовта и саможертвата"
Times Literary Supplement
„Ценно историческо свидетелство, напомняне за ужасите на Холокоста и възхвала на човешката издръжливост"
Irish Times
„Лали е бил човек с херкулесовска сила на духа и неговата одисея, разказваща за оцеляването му в лагера и повторното събиране с Гита след края на войната, заслужава вниманието на най-широката читателска аудитория."
Jewish Chronicle
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
