Все още нито една страна в света не е постигнала пълно равенство между половете. Въпреки че някои места се приближават към целта, други са толкова далеч от финалната линия, че тя дори не се вижда.
По света на жените не се предоставят еднакви образователни и професионални възможности. Отказва им се да имат думата за управлението на държавата, забранено им е да участват пълноценно в обществото и се страхуват от насилие, основано на полова дискриминация.
Жените са подложени на дискриминация въз основа на една хромозома, която е произволно биологично определяна.
Къде е най-трудно да си жена?
Разгледахме докладите на ООН за жените в политиката и работната сила и сравнихме данни за насилието над жени, детските бракове и образователните постижения.
А ето и някои от местата, в които жените са изправени пред най-трудните времена:
Според доклада за разликата между половете на Световния икономически форум - Йемен има най-голямата средна разлика между половете от 145-те изследвани страни. Той има най-големите различия в икономическото участие и възможностите за мъже и жени и една от най-големите разлики в нивата на грамотност между половете – като 55% от жените се считат за грамотни в сравнение с 85% от мъжете.
Йеменските жени също имат малко право на свобода. Те не могат да се женят или да получават здравни грижи без разрешението на своя настойник (обикновено баща им) и нямат равни права на развод или попечителство над деца. И правната система има малко разпоредби за защита на жените, които са претърпели домашно и сексуално насилие – оставяйки някои жени уязвими да станат жертви на убийства. Около 52% от момичетата в Йемен са омъжени преди 18-годишна възраст; в момента няма законов минимум за брачна възраст.
Хондурас
Средно една жена бива убивана на всеки 18 часа в Хондурас - това е световната столица за убийства на жени. С безнаказаността на феминицида от 90% повечето от тези убийци на жени остават безнаказани. Липсата на отговорност и наказателно преследване на извършителите означава, че жените не могат да живеят безопасен, успешен живот и да разгърнат пълния си потенциал. В страна, където изнасилването не е рядкост, има само три приюта за оцелели от изнасилване.
Докато някои от тези убийства са свързани с домашно насилие, се смята, че по- голямата част не са и може да са резултат от нарастващата дейност на наркотрафик и трафик на хора в страната. Високото ниво на безнаказаност означава също, че извършителите са по-склонни да извършват актове на насилие срещу жени, тъй като е малко вероятно да има последствия.
Демократична република Конго
През 2011 г. беше изчислено, че 2 милиона жени са били изнасилени в Демократична република Конго и повече от 60% от конгоанските жени на възраст 15-49 години са преживели насилие — около 50% през изминалата година. Същият доклад установи, че над 70% от жените в ДРК вярват, че съпругът може да бъде оправдан да удря или бие жена си; всъщност повече жени вярват в това, отколкото мъжете.
Ситуацията е особено ужасна в Източно Конго, където се смята, че една трета от всички изнасилвания и случаи на сексуално насилие са извършени от войници и бойци. Смята се, че военните сили използват изнасилване и сексуално насилие като изтезание и като средство за тероризиране на общностите, за да се съобразят с тях. Както в Хондурас, извършителите на сексуално насилие почти не носят отговорност за действията си – много жени се страхуват да докладват на полицията за изнасилване. Въпреки законите, които съществуват за защита на жените, се предприемат малко действия, тъй като извършителите често са високопоставени служители в правителството или въоръжените сили.
Докладът на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН за 2015 г. „Жените в света“ посочва, че повече от 80% от момичетата на възраст 15-19 години са били подложени на генитално осакатяване на жени (FGM). Това е дългогодишен обичай в Египет. Смята се, че повече от 125 милиона египетски момичета са подложени на този процес, повече от всяка друга страна в света. Въпреки че е забранено от 2008 г., обичаят остава разпространен и социалните норми все още силно засилват практиката – приблизително 60% от жените в Египет смятат, че практиката трябва да продължи.
Освен че има най-голям брой жертви на FGM, Египет е класиран като една от държавите с най-изразени различия между половете. Въпреки че мъжете и жените са почти равни по отношение на достъпа до здравеопазване и образование, жените имат много по-малко икономически възможности и имат още по-лоши резултати по отношение на политическото овластяване. Както и в Йемен, египетските закони са склонни да дискриминират жените по отношение на брака, развода, попечителството на деца и наследяването, докато просто няма закони, които криминализират домашното насилие и защитават жените от насилие в домовете им .
Подобно на жените в Йемен и Египет, саудитските жени са принудени да разчитат на мъже настойници. Без разрешението на мъж настойник - обикновено баща, брат, съпруг или син - жените не могат да се женят, да пътуват или да получат достъп до висше образование. На всички жени също е забранено да шофират и като цяло трябва да бъдат отделени от мъжете на обществени места.
За да поправи това, Uber предложи на жените безплатно пътуване до избирателните секции, когато жените най-накрая получиха право да гласуват. Въпреки че само 130 000 жени се регистрираха за гласуване (в сравнение с 1,35 милиона мъже), това беше важна стъпка към включването на женския глас в управлението. Изборите също така доведоха до първите жени общински съветници в Саудитска Арабия.
Въпреки че не е лошо място за живеене на една жена, може да ви изненада да разберете, че САЩ са една от само няколко на брой страни, които не са ратифицирали широко приетата Конвенция на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (CEDAW) — останалите са Иран, Судан, Южен Судан, Сомалия, Палау и Тонга. Всъщност от 189-те държави-членки на ООН само Съединените щати и Палау не са подписали конвенцията.
CEDAW, приет през 1979 г. от Общото събрание на ООН, е важно международно споразумение, което по същество действа като законопроект за правата на жените по целия свят.
Равенството между половете означава да се дават на всички еднакви права и свободи да учат, говорят, работят и живеят – това е ключова част и за прекратяване на бедността по света.
„Човешките права са права на жените, а правата на жените са човешки права“, каза Хилъри Клинтън през 2008 г. От нас зависи да се борим за тези права и да работим за установяване на равенство за всички.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
