Двама Ивановци тръгват на път с една легендарна кола – Фолксваген Голф, за да си направят легендарно пътешествие от 7000 км из Североизточна Европа. 13 държави, 20 града, двама души и Голф.
Иван Стоянов (24) е последна година студент по медицина в Медицински университет – София. Спътникът му Иван Василев (25) или просто „адашът“ тъкмо завършва психология в Хайделбергския университет, Германия. Двамата са дългогодишни приятели и дори преди приключението си от това лято са пропътували доста километри заедно.
Иван Стоянов
Иван Василев
Ето какво ни разказа за пътешествието Иван Стоянов:
- Какво ви вдъхнови да направите това пътешествие?
- Отдавна ми минаваха през главата идеи за едно по-далечно пътешествие, но дълго време не ми достигаше решителност. Появяха се мисли от рода на „ами ако там се случи нещо неприятно”, „ами ако се повреди колата” и др. В края на миналата година попаднах на един пътепис на г-н Валентин Дрехарски – един прекрасен човек и велик пътешественик, с когото имах удоволствието да се запозная впоследствие. Той беше обиколил Армения, Грузия и цял Иран с неговия стар автомобил Опел Астра. Разказът му ме вдъхнови и се убедих, че едно такова начинание въобще не е невъзможно, стига човек да има достатъчно желание.Предложих идеята на адаша, който за моя радост също се запали по нея.
Началото
- Как избрахте маршрута си?
- Идеята да посетя Русия за първи път се зароди в мен преди няколко години. Но както вече споменах – не ми стискаше да тръгна натам с автомобил, тъй като разстоянието не е за подценяване. От друга страна, това е моят начин на пътуване, така че алтернативни варианти като самолети или автобуси за мен не стояха на дневен ред. Въпросният пътепис до Иран ме амбицира и реших да загърбя всякакви предубеждения и негативни мисли и да се захвана с по-сериозно планиране. Първоначално крайната цел беше Санкт Петербург, но поглеждайки картата, адашът каза: „Защо да не отидем направо до Хелзинки? Така и така сме наблизо…какво са още 300 км на фона на целия маршрут”. Така и направихме, и тъй като би било скучно да се върнем по същия път, най-логичното беше да минем през прибалтийските държави на връщане.
- Защо избрахте точно това возило?
- Чисто от прагматични подбуди. Разделих се със стария си автомобил в началото на годината и ми трябваше кола, която да е евтина, както за закупуване, така и за поддръжка. Не се вълнувах от това на колко години е, какви екстри има, колко е мощен двигателят и т.н. Трябваше да е надеждна… да мога да разчитам на нея, когато тръгна на дълъг път. С две думи… трябваше ми една „народна кола” (нем. - Volkswagen – народна кола).
Руската граница
- Кое е първото нещо, което правихте, когато пристигнете на ново място?
- Различно е, в зависимост от това дали се отбиваме на въпросното място за 2-3 часа или за по-дълго. В първия случай приоритетите са да намерим къде да паркираме, да открием въпросната забележителност, която ни е довела там, а често търсим неща като банкомат или просто къде правят кафе (леко сме пристрастени към него, особено на път). В градовете, в които пренощувахме пък, първо намираме адреса, на който ще отсядаме – най-често при местни „каучсърфъри“, което за нас си остава най-добрия начин да се запознаем с местните и техния начин на живот. След разтоварването на багажи, душ и хапване, обикновено просто се оставяхме градът да ни изненада. В зависимост от местата и хората на които попадахме, преживяванията си бяха доста различни, но винаги позитивни.
Новите запознанства в Санкт Петербург
- Имаше ли нещо, което да ви изненада по пътя?
- Освен хаотично устроените гранични пунктове и понякога странната организация по пътищата в Беларус и Русия, нямаше неприятни изненади. Иначе бях очарован от това колко красива става природата, когато човек пътува на север. Мисля, че има нещо магическо в нея. Отдалечавайки се на 300-400 км северно от Москва човек забелязва как вече преобладава иглолистна растителност, как цветът на небето се променя… самата светлина е друга. Трудно ми е да го опиша по някакъв по-научен начин, но много ми хареса на адаша определението по въпроса – „Небето е сякаш по-близо”.
- Разкажете ни весел момент!
- Сещам се за един весел момент на границата между Беларус и Русия. Събирането на пътни такси в Беларус ставаше посредством едно специално устройство, което се закрепваше на предното стъкло на автомобила. За него бяхме платили 20 евро депозит и искахме да го върнем обратно преди да влезем в Русия. Намерихме последния пункт за това преди границата, отидох при въпросния човек и започнахме да оформяме цялата процедура. Той ми погледна паспорта, погледна колата и попита: „Ти българин ли си?”. „Ами да”. „Имаш ли българско вино?”. В интерес на истината ние бяхме купили разни малки подаръци за хората, при които нощувахме и имахме също така две бутилки вино. Най-чистосърдечно му казах: „Да. Имаме”. „Искам да купя от теб една”. Бутилките бяха две, а тъкмо влизахме в Русия… не вървеше да му дадем едната. Казах му: „Не става” и добавих: „Те са за приятели в Русия”. Той ме погледна, усмихна се ехидно и отвърна: „Ааа... а значи беларусците не са приятели, така ли?”. Получи се много забавно ;)
На ферибота Хелзинки-Талин
- Много хора си мечтаят за дълги и напоителни пътешествия като вашето, но все не се решават. Какво ще им кажете?
- Бих им казал просто да започнат целенасочено да осъществяват мечтите си. Да направят първата крачка. Мисля, че е много важно човек да подходи положително към едно такова пътуване – да мисли за всички приятни преживявания и емоции, които могат да му се случат, а не да се отдава на негативизъм и предубеденост. На такива пътувания човек се убеждава, че в огромното си мнозинство хората навсякъде са добри и гостоприемни, така че няма от какво да се страхува. Предизвикателства има винаги и според мен в основата на всичко лежи желанието… да чувстваш, че трябва да се впуснеш в едно такова пътуване. Тогава се намира решение на всеки проблем. Никога няма да ти паднат ей така 2000 лв. или 2-3 свободни седмици за едно пътуване освен ако нямаш желанието да го направиш - тогава си набавяш средствата за него. Сигурен съм, че и адашът би се съгласил, особено като се има предвид, че на него пък му се наложи да напише първата чернова на дипломната си работа в Голфа – над 40 страници и дълги часове с лаптоп в скута.
- Няма как да не попитаме - къде е пейката с най-хубавата гледка?
- За мен пейката с най-хубава гледка беше в един от градските паркове в Хелзинки. Намираше се на едно възвишение, с адаша си седяхме, виждах голямата градска катедрала и пристанището с всичките му фериботи и лайнери и просто си мислех „Тук сме. Успяхме!”
*
Още истории от пътуването на двамата можете да чуете по време на представянето им в Клуба на пътешественика в София, на 17 ноември, понеделник, от 19 часа.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
