Много пъти съм посещавала Копривщица и бях убедена, че китният средногорски град, който открай време е на „ти“ с туризма, вече няма с какво да ме изненада.
Затова все го заобикалях с мисълта, че е пренаселен и комерсиализиран, че е прекалено познат и предвидим. Но наскоро се отбих в него и го възприех по коренно различен начин.
Копривщица ме посрещна озарена от пролетното слънце. То подчертаваше контрастните цветове на добре поддържаните възрожденски къщи, повечето от тях – наскоро пребоядисани и стегнати. Бледожълто, тюркоазено синьо, охра, кафяво, дори розово – градът грееше като пъстър килим в подножието на Средна гора.
Според едно предание градът е основан от боляри, потърсили спасение от турците
Почти не видях излющени мазилки, рухнали постройки и други следи от занемара. Край река Тополница, която пресича центъра, е обособен приятен парк с детски съоръжения. Улиците са чисти, спретнати, спокойни, без пълчища туристи. Множеството къщи–музеи са ремонтирани, лъснати и с широко отворени врати за посетители. С една дума –
1. Копривщица е град с възрожденски облик и европейски дух
Следи от Ориента, с присъщите му хаос и мърсотия, тук почти няма да откриете. Достатъчно е да спомена, че Копривщица има две великолепни църкви, но никога не е имал джамия. Турците били принудени да се молят в Конака, в обособено за целта тясно помещение. Защо ли? Защото копривщенци били богати, образовани и … непокорни.
Копривщица не е изгубил нищо от някогашния си чар
Ала какво се случва когато блогър-пътешественик пристигне на дадено място и, зашеметен от заобикалящата го красота, извади фотоапарата, за да снима, но се оказва, че е забравил батерията си в зарядното до прозореца вкъщи? Ами вади стария си смартфон и се опитва с него да снима и от лимон лимонада да направи. А колко успешно – оставам на вас да прецените…
2. Урок по българска история
Копривщица е един от малкото български градове, които са запазени в автентичния им вид от преди Освобождението. Причината – за разлика от повечето населени места, бунтовна Копривщица не е била опожарена по време на Априлското въстание. Когато турците нападат града, заплашват да го изпепелят и да избият до крак населението, копривщенските големци събират пари и откупуват живота на жителите му. Днес се гордеем с това типично българско архитектурно бижу, пропито с история.
Паметникът на Бенковски няма особено висока художествена стойност, но се е превърнал в емблема на града
Мостовете, огънати като слънчеви дъги над река Тополница, придават особен чар на града
Първата спирка на всеки любознателен пътешественик е Туристическият информационен център и разположената в близост т.нар. Купчийница. Оттук можете да си купите обиколен билет за основните музеи в града. Струва 10 лв. за възрастни и 3 лв. за ученици, студенти и пенсионери. Така ще посетите родните къщи на Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски.
3. Неизвестни подробности от живота на видни Копривщенци
Посещението на тези музеи разкрива малко познати факти от миналото на града и неговите видни представители. Като например, че Тодор Каблешков е бил изключително образован. Като франкофон и възпитаник на Цариградския френски лицей, той е първият българин, който започва превода на романа “Граф Монте Кристо“, но не успява да го завърши. 25-годишният автор на „Кървавото писмо“ слага край на живота си, веднага след залавянето си от турците.
Паметникът и къщата на Тодор Каблешков
В дома на Димчо Дебелянов пък са представени личните му вещи, ръкописи, снимки, както и портретите на неговите музи – всичките красиви с ореол на фатални жени. Особено въздействаща е снимката на одухотворената Елена Петрунова, която Дебелянов обожавал. Но една юнска утрин 18-годишната девойка е застреляна от собствения си баща, който я заподозрял в любовна връзка с поета. В непосредствена близост до родния дом на Дебелянов пък се жълтее т.нар. Палавеева къща.
До двора на Дебеляновата къща се жълтее къщата на хаджи Ненчо Палавеев, известен като “благодетелят на Копривщица”
В наши дни тук се помещава художествена галерия, но някога това била една от най-богатите къщи в града. Неин собственик бил хаджи Ненчо Палавеев. Предприемачът, считан за един от най-богатите българи на всички времена, развил мащабен бизнес в Египет. Отглеждал портокали край р. Нил и ги изнасял във Великобритания. А когато се завръща в Копривщица, се захваща с благотворителност. Изгражда водоснабдителната система, училището, паметник на Априлското въстание, финансира ремонт на църквата и т.н. Накрая завещава богатствата си на града.
4. Двете църкви на Копривщица
Най-старата църква е „Успение Богородично“ от 1817 г. Изградена е на мястото на предишен храм, опожарен от кърджалиите. Сред най-ценните ѝ икони са тези на Захарий Зограф. А в двора се намират надгробните паметници на Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов, както и на благодетеля на Копривщица – хаджи Ненчо Палавеев. Но по-интересен е храмът „Свети Николай“, известен като „Новата църква“, макар че е от 1842 г.
Храмът “Свети Николай ”, известен още като “Новата църква”
Храмът се отличава с масивния си градеж и със странните символи, изобразени на фасадите му.
Като ктитор на църквата е изобразен хаджи Ненчо Палавеев
Той се отличава с нетипичната си архитектура. Изграден е в т.нар. левантински стил и съчетава турски мотиви, италиански ренесанс и виенски барок. Другото е, че не е вкопан в земята по повеля на турците. Храмът е необичайно голям, води се катедрална църква и може да побере над 1000 души. Освен това фасадите са изградени от камък с нехарактерни за църквите ни декоративни фуги. Сред дарителите на храма е и хаджи Ненчо Палавеев, изобразен като ктитор от лявата страна на входа. Към църквата имало и училище, но то е почти разрушено.
5. Какво е плъсти и кене?
Типичен копривщенски плъстен килим, изложен в Лютовата къща
Демонстрация на плъсти – стар копривщенски занаят
Лютовата къща е собственост на богат търговец, който пътувал по света и наредил да изобразят на тавана ѝ местата, които е посетил. А приземният ѝ етаж е превърнат в битов музей. Тук са изложени типични копривщенски дантели, наречени кене. Те са изящни, плътни и стегнати. Изработени са с копринен конец върху конски косъм с идеята да са здрави. Копривщица се слави и със своите плъстени килими. В Лютовата къща са представени някои от тези уникални образци. А в старата тепавица, близо до моста „Първата пушка“, се правят демонстрации на плъсти. За целта се използва вълна, която се разстила равномерно, залива се с гореща вода и сапун и се навива на руло, за да се притисне и да стане плътна.
6. Разходка с каручка в околностите на Копривщица
Копривщенска каручка с едно уморено конче
Местността “Войводенец” край Копривщица
Каручки и дори каляски се предлагат на няколко места в Копривщица. С тях ще ви разходят из града или до някое живописно кътче наблизо. Като например до местността „Войводенец“, където на всеки 5 години се провежда Националният събор на народното творчество. Оттук се откриват чудни панорами към сгушения в пазвата на Средна гора градец. Наоколо има достатъчно пътеки и възможности за преходи в планината. Един от маршрутите се нарича „Пътека на здравето“, но не ми остана време да го опозная.
7. Уютните къщи за гости и вкусната храна
В Копривщица почти всяка трета къща е семеен хотел. И хубавото е, че навсякъде ви гарантират автентична, типично копривщенска атмосфера и уют.
Хотелът, в който отседнахме
И ресторантът, в който се хранихме. Снимка :Тодор Божинов от блога Kashkaval-tourist.com
Ние отседнахме в „хотел Рай“, а похапвахме вкусно и обилно в ресторант „20-ти април“ в центъра на града. Е, вярно, на други места съм виждала повече ресторанти с повече оживление. Местните се оплакват, че напоследък посетителите намалели заради конкуренцията на други туристически дестинации, но това може само да радва онези от нас, които бягаме от тълпите в търсене на автентични преживявания. А Копривщица има какво да предложи в това отношение.
Заключение:
Не случайно Копривщица попада в класацията за най-красивите малки градове в Европа на Японската асоциация на травъл агенциите. Това е изящно бижу, търкулнало се в пазвите на планината. Съвсем скоро отново ще го посетя, но този път със зареден фотоапарат и с резервна батерия. Защото снимането и споделянето на преживяното и видяното е неотменна част от всяко пътешествие.
***
Текстът и снимките са ни любезно предоставени от Венета Николова, автор на блога "Пътешествия без край". Разгледайте го, за да откриете още любопитни местенца за следващото ви приключение!
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
