Андрей Велков е многократен републикански шампион по социална сатира в тежката литературна категория. Кавалер на Ордена на метафората. Политолог, маркетолог, орнитолог и оверлог. Страстен звероукротител, изтънчен сърцевед и запален хедонист. Автор на романите „Български психар“, „Хрониките на Звеното“ и „Няма закога“.
Искрено се радваме да ви срещнем с писателят Андрей Велков. В следващите редове той ще ни разкрие подробности около последната си книга "Ерата на паниката". Ще поговорим за нейната актуалност на фона на днешните събития - войната в Украйна и пандемията от Ковид. Авторът ще ни разкрие какво го вдъхновява и какво чете самият той в свободното си време. За да разберете всичко това, продължавайте да четете.
1. Здравейте! Благодарим Ви, че приехте нашата покана. Заглавието на книгата Ви „Ерата на паниката“ звучи смущаващо актуално след две години пандемия и на фона на потресаващите новини и кадри, които виждаме от войната в Украйна. Възможни ли са паралели между днешната ситуация и концепциите в книгата?
Здравейте и благодаря за поканата! За голямо съжаление заглавието на четвъртия ми роман не звучи актуално единствено в тези тежки времена сега, а може да се отнесе към почти всеки момент от човешката история. Факт, че пандемията и хитлеристките изстъпления на един самозабравил се руски диктатор в Украйна са ужасни, но вече прочелите книгата знаят, че всъщност в нея става дума за нещо много по-продължително и всеобхватно. Относно паралели към днешната ситуация и концепциите в „Ерата“ – да, такива са напълно възможни, и то не само спрямо днешната ситуация, а по принцип относно цялостното развитие на човечеството. Но за да се разбере защо,трябва да се прочете книгата.
2. Какво все пак Ви подтикна да напишете „Ерата на паниката“?
Все пак аз съм професионален разказвач на истории и имам дълг към читателите, който се изразява в това, че съм поел ангажимента периодично да ги забавлявам със своето литературно творчество. Все пак постоянно ми хрумват идеи, образи, сюжети, които, ако използвам вашата формулировка, ме подтикват да пиша, като на финала най-най-добрите от тях, след внимателна селекция и много работа, се превръщат в романи или разкази. Така се роди и „Ерата на паниката“. И ако се съди по отзивите, явно и този път съм успял да изпълня дълга си, а дори и да надхвърля очакванията, което само може да ме радва.
3. Как си обяснявате модерния свят?
Прочетете четирите ми романа – там се съдържа много подробен отговор на този въпрос. Тук няма да стигне мястото.
4. Къде предпочитате да пишете? Има ли места, които Ви вдъхновяват?
Вдъхновението ми не е свързано с география. Мога да пиша навсякъде, стига да имам свободно време. Уви, рядко разполагам с такова и затова може би не съм особено продуктивен като автор. Иначе ми се случвало да пиша на пейка в някой парк от телефона си, на тефтер на плажа, но повечето литературен екшън се случва на бюрото ми, когато успея да открадна някой и друг час.
5. Мислите ли, че живеем в симулация?
Запознат съм с тези теории, но въобще не съм си и помислял, че живеем в симулация. Напълно уверен съм обаче във факта, че повечето хора цял живот само симулират, че живеят. Което е ужасно тъжно.
6. Бихте ли ни разказали повече за фактите и артефактите, повлияли написването на книгата? - автори, филми, събития
Тази книга беше голямо маркетинг предизвикателство – и за мен, и за ПР-ите на „Колибри“, защото, поради спецификата на историята и с цел да не отнемем и частица от удоволствието от четенето, решихме да не разкриваме нищо от сюжета, което, досещате се, малко ни затрудни как да я представим, защото хората (дори и тези, които вече безрезервно ми вярват) все пак обичат да знаят какво купуват. Измъкнахме се от това нелеко положение, ползвайки аналогия, представяйки „Ерата на паниката“ като коктейл от равни части „Матрицата“, „Криминале“, гръцката и още няколко митологии, „Големият Лебовски“, поръсен обилно с Дъглас Адамс, Тери Пратчет плюс сериозна доза Нийл Геймън.
Към музиката, която ми е повлияла, мога да дам директен линк, защото публикувам в Спотифай саундтраците към книгите ми – песните, на които съм ги писал.
7. Към кого е насочена книгата? Когато пишете, мислите ли за т.нар. „идеален читател“?
Не, нямам идеален читател или по-скоро за мен всички читатели са идеални, защото аз, въпреки доста неточния етикет „жанров автор“, всъщност съм доста широкоспектърен и имам почитатели от всякакви възрасти или среди. Четат ме хора от 12 до 90 години и от престъпници до политици.
8. Има ли цитат от книгата, който бихте споделили с читателите ни? Може би изречение или пасаж, който смятате за представителен?
Специално за Вашите читатели за първи път в медия ще си позволя да разкрия малка част от сюжета:
„Гласът, предавам ви информацията направо и без заобикалки, твърди, че боговете не обитавали само митологиите и религиозните книжки, а били напълно истински и че съществували дори отпреди човешкия род. Не става дума за един или двама богове, става дума за всички богове от всички пантеони, пред чиито олтари някога са се кланяли хората. И че преди няколко десетилетия е имало голяма война срещу друг по-могъщ противник, която боговете са загубили. И загубата им е била чудовищна - те всички загубили не само силите и властта си, а загубили след голямата рат това, което им давало енергия да съществуват - достъпа им храната, до Стадото.
А тази храна, това Стадо всъщност сме били и продължаваме да сме ние – хората. Защото техният вид всъщност представлявал раса енергийни създания, които еволюирали и натрупали мощ, чак когато на общата ни родна планета една маймуна започнала да става една идея по-умна с цел да предава по-оптимално гените си напред в бъдещето. Това довело и до качествен скок в развитието на този вид енергийни паразити, които допреди това се прехранвали основно с оскъдните енергийните вълни, които излъчвали самата земя в определени региони, растенията и някои животни. И така с еволюцията на маймунките, еволюирали и паразитите, защото вълните, които излъчвали поумнелите дървесни обитатели с увеличаващите се черепи, които да събират все по-големия им мозък, били в пъти по-питателни и много по-вкусни от тези, които излъчвала преди майката Земя.
И така, слизането от дървото на една малко по-находчива маймунка, довело до появата на най-коварните и жестоки обитатели на нашата планета – така наречените богове. На незададения ми мислен въпрос как сега нашата така напреднала научно цивилизация не е засякла наличието на такива същества, „Херкулес“ отговаря, че развитието на човешката раса винаги е било строго контролирано и насочвано през хилядолетията и че свободната воля и свободният избор, включително и по отношение на научните изследвания, били умело поддържана илюзия и че учените можели да научават само това, което е приемливо или допустимо, за да не се разваля, а напротив - да се подобрява качеството на храната. Нищо друго, свързано със Стадото, нямало значение. Че единствената функция на човечеството през вековете е била да излъчва огромни количества вяра и религиозен екстаз и по този начин да осигурява прехраната на своите господари - енергийните паразити, наречени от хората богове. Всичко друго човешко - култура, музика, танци, цивилизация, история, архитектура, книги и така нататък били само странични проявления или случайни субпродукти на различните интервенции и стратегии, които многобройните фракции богове прилагали с една единствена цел - да се хранят повече и по-вкусно и всъщност нямали значение.“
9. Любим автор, книга, филм?
За самото изброяване няма да ви стигне хостингът. Ще спомена само по няколко:
автор: Селинджър, Тери Пратчет, братя Стругацки, Уилям Уортън, Стайнбек
книга: разказите на Селинджър, „Татко“ на Уортън, „Градът“ на Клифърд Саймък, „Острови по течението“ – Хемингуей
филм: „Криминале“ на Тарантино, „Дух-куче“ на Джарамуш, „Изгубени в превода“ на София Копола, „Пи“ на Аранофски.
10. Какво четете в момента?
Нехудожествени – биография на Дъглас Адамс и книга за писането от Чък Поланик.
Художествени – точно започнах „Направени от вина“ от Йоанна Елми, на телефона чета едно ново фентъзи от Джо Абъркромби.
Във фитнеса или когато се разхождам тези дни слушам през Сторител аудиоверсията на „Задочни репортажи за задочна България“ - Георги Марков. И като цяло винаги имам списък с чакащи над 100 заглавия.
11. Ще намерим ли отговори на страниците на „Ерата на паниката“?
Дори много повече от тези, които по принцип сте търсили. Не се извинявам за това.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
