Обикновено книгите за Антарктида са чисто научни или само разкази за преживявания. „Антарктика“ на д-р Любомир Иванов и Нуша Иванова съчетава и двете.
Авторите притежават както систематичния подход на учения, така и емоционалната ангажираност на хора, които са отворили място за Антарктида в своята биография и жизнен свят. Книгата има много снимки и карти, които срещат читателя съвсем отблизо с многообразния свят на Антарктида.
Интересни са страниците, описващи българските следи върху Белия континент – българската база и нейните обитатели. Може би сърцето на мнозина ще трепне, когато открие върху картата проучените за пръв път и назовани с български имена кътчета на Антарктида. Книгата безспорно е покана за пътешествие, но и за размисъл за бъдещето на света, както и за нашата съпричастност към това бъдеще.
Прочетете откъс от „Антарктика“ на д-р Любомир Иванов и Нуша Иванова (книгата е достъпна и за електронен четец):
Същинската история на Антарктика естествено започва с нейното откриване от човека, което предполага пояснението – откриване за кого? Откривателството често се разбира европоцентрично, като първото посещение от европейци – включително в земи със свое собствено население и цивилизация като Северна и Южна Америка или Австралия. Антарктика няма автохтонно население. Възможно ли е обаче нейните първооткриватели да са били неевропейци? Факт е, че първите географски открития в Субантарктика принадлежат не на европейците, а на полинезийците. Археологически находки доказват, че изкусните мореплаватели на Пасифика са открили островните групи Окланд, Снеърс и може би Антиподи през XIII-XIV век. Едва следващото откритие е европейско, на субантарктическия о. Гоф от португалеца Гонсалу Алвариш през 1505 г.
Любопитно е присъствието на „полярни“ мотиви в полинезийския фолклор. Сред обитателите на острови Кук битува преданието за плаване около 650 година на техният вожд Уи-те-Рангиора в южните води, наречени от него Таи-ука-а-пия или „Море с пяна като маранта“ (растение, чиито грудки имат бяла вътрешност), възможно описание на непознатия за островитяните лед. Според преданието, плаването е повторено през 800 година от друг вожд, Ару-Танга-Нуку. Някои историци изказват съмнение, че полинезийците са включили в своя фолклор по-късни елементи, заимствани от разказите на мисионери и китоловци. От друга страна, макар и рядко айсберги се срещат на север докъм Нова Зеландия, където са могли да бъдат видени от полинезийски мореплаватели. Описанието в легендата обаче напомня не толкова за айсберги, колкото за плаващ лед, какъвто се среща по-близо до Антарктида, а едва ли е възможно да се установи колко далече на юг са достигали полинезийците в миналото. В частност, липсват свидетелства за техни посещения на най-южните острови в района, Камбъл и Макуори.
Не е изключено фолклорът на островитяните да отразява действително природно явление от друг характер, морски участък покрит с плътен слой плаващи късове пемза, образувани при подводно вулканско изригване. Такъв участък с площ 25 000 кв.км е регистриран през август 2012 г. в района на новозеландската островна верига Кермадек, разположена югозападно от острови Кук. Според наблюдението на военноморски офицер, слоят е яркобял, с дебелина 60 см, и наподобява шелфов ледник. Подобно явление несъмнено се е случвало и в миналото.
Според антрополога Франсис Мазиер австралийските аборигени говорят за Антарктида като за „Земя на боговете“, която била покрита в незапомнени времена със „студена вода и кварцови кристали“ (отново алюзия за лед). То и няма как да са запомнили тези времена, тъй като населяват Австралия отпреди не повече от стотина хиляди години, когато Антарктида отдавна е покрита с ледена шапка. Мазиер предава и разказа на островитянин от о. Пасха за „червена скала“ дълбоко във вътрешността на Антарктида, която се предполага, че е могла да бъде видяна от някой от неговите прадеди във времена, когато климатът на континента е благоприятствал посещения. Такъв климат действително е имало, само че милиони години преди появата на човека като биологичен вид.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
