През настоящата 2013 г. българската спелеология достигна най-значимото си постижение. То се нарича експедиция "Вoроня 2013" и представлява влизане в пещерата Крубер-Вороня - най-дълбоката пещера в света. Теодор Кисимов от Русе постави рекорд, прониквайки до най-дълбоката подземна точка, достигана от българин досега. Спелеологът е достигнал два пъти до рекордната дълбочина от 2145 м. Това проникване не е първо за Теодор Кисимов и Константин Стоилов. През 2005 г. те участват в друга експедиция на Българската асоциация по спелеология на същото място. Тогава те достигат до зала "гейм оувър", която се намира на дълбочина от 2080 м. Максималната дълбочина от 2196 м е достигната от украински водолази.
Пещерата Крубер-Вороня се намира в планинския масив Арабика от планинската верига Гагра в Голям Кавказ, Грузия. Входът на пропастната пещера се намира на 2240 м надморска височина. Тя е най-дълбоката пещера в света с дълбочина 2191 м, както и първата пещера, изучена на дълбочина над 2 км. През февруари 2012 г. в пещерата екип от иберо-руски учени открива най-дълбоко живеещото същество, откривано досега. Членестоногото, Plutomurus ortobalaganensis, живее в пълен мрак на около 2 км под земята и се храни с гъбички и разлагаща се материя.
Цели на спускането през 2013: Тридневен ускорен курс по спасителни техники в пещери, работа по по-високите пещери с цел да се присъединят към системата, събиране на пещерна фауна на голяма дълбочина.
Българските спелеолози прекарват 12 денонощия под земята, където температурата е от 2 до 4 градуса. По време на експедицията през 2005 г. пещерняците прекарват под земята 18 денонощия, защото работата е разпределена между по-малко хора. А работата наистина е трудоемка. Тя е свързана с пренасянето на не малка екипировка (особено тази за водолазите). Всеки човек трябва да носи по 2 торби, средно по 20 литра, които включват храна и екипировка. Разбира се, багажът намалява със слизането, защото част от него се разпределя по 6-те лагера, разположени в дълбочината на пещерата. Всички отпадъчни материали се изнасят.
Изключително важно е да има добър екип. Ако не се формира добра пирамида много трудно се постига успех при такива условия. Важно е всички да са добре подготвени. Иначе съществува риск експедицията да се превърне в спасителна операция. Затова се прави и своеобразен тест, при който се решава кои от участниците да продължат надолу. Той представлява пренасянето на две торби до дълбочина 500 м. Ако успееш - ставаш за пещерата.
Екипировката се изхабява бързо при такива условия. Затова всяка част от нея (въжета, карабинери и т.н.) трябва да се проверява постоянно. Слизането по тесните галерии на пещерата, както и през сифоните (галерии, изцяло запълнени с вода), изисква много енергия, особено когато пренасяш тежък багаж. Почивката е задължителна, защото всеки ден се работи.
Доста често се появяват наводнения, вследствие на дъждовете. Те създават трудности за спелеолозите, като понякога водата дори блокира опциите за преминаване и намирането на въжетата. Тази година се характеризира с най-голямото количество валежи в региона, от доста време насам.
Много интересен е фактът че Европа е единственият континент, в чийто пещери не живеят слепи риби. Слепите риби се срещат във водните галерии на подземните пещери. По време на експедицията са забелязани риби, но нито една не е хваната. Истинска сензация би било ако на територията на Стария континент се намери такава риба.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
